Членство на България в ЕС

Важните дати по пътя на българската евроинтеграция:

    1990 г.
        22 декември - 7 Велико народно събрание приема, по предложение на Любомир Иванов, решение за желанието на Република България да стане пълноправен член на Европейските общности.

    1995 г.
        14 декември - 37 Народно събрание гласува решение Република България да подаде официално молба за пълноправно членство в Европейския съюз (ЕС).
        15-16 декември - По време на третата среща на държавните и правителствени ръководители в рамките на Европейския съвет в Мадрид на Хавиер Солана е връчена молбата на Република България за членство в ЕС. Европейският съвет възлага на Европейската комисия да изготви становища върху молбите за членство на асоциираните страни.

    1997 г.
        3 март - Европейската комисия отправя покана към България да актуализира подадената по въпросника информация.
        17-18 март - Комисарят Ханс Ван дер Брук пристига на официална визита в София. На нея са очертани основните мерки, които трябва да бъдат взети от българското правителство за подготовката на България за разширяването на ЕС.
        16 юли - Излиза становището по молбата на България за членство в рамките на План 2000. Становището оценява Република България като страна-кандидатка, която не е достатъчно готова да започне преговори за присъединяване.
        12-13 декември - Европейският съвет в Люксембург взема решение да започне преговори за присъединяване с Унгария, Полша, Естония, Чехия, Словения и Кипър. Заедно с това решава подготовката за преговори с България, Латвия, Литва, Словакия и Румъния да се ускори.

    1998 г.
        23 март - Министерски съвет на Република България приема Национална стратегия за присъединяване на Република България към ЕС.
        27 април - Започва многостранният аналитичен преглед на законодателството на страната ни.

    1999 г.
        10 март - Министерският съвет на Република България приема Постановление № 47, с което създава Съвет по европейска интеграция и тематични работни групи за координация на процеса на присъединяване на България към ЕС.
        13 октомври - Европейската комисия публикува втори редовен доклад за напредъка на страните кандидатки за членство.
        29 ноември - Подписан е меморандум с ЕК по отношение срокове за извеждане от експлоатация на блокове в АЕЦ Козлодуй.
        10 декември - Европейският съвет в Хелзинки взема решение да открие преговори с България, Латвия, Литва, Словакия, Румъния и Малта.

    2000 г.
        20 януари - Правителството приема Постановление № 3, с което определя Главен преговарящ, основен екип на преговорите и създава работни групи по преговорните глави.
        15 февруари - Провежда се първото заседание на Междуправителствената конференция за присъединяването на България. Това е официалното откриване на преговорите.
        28 март - Започва първото работно заседание по преговорите на ниво заместници. България представя преговорни позиции по 8 глави. Отворени са главите “Обща външна политика и политика на сигурност”, “Външни отношения”, “Култура и аудиовизуална политика”,“Образование и професионално обучение”, “Наука и изследвания”, “Малки и средни предприятия”.
        14 юни - Предварително са затворени 4 преговорни глави –“Малки и средни предприятия”, “Наука и изследвания”, “Образование и професионално обучение” и “Обща външна политика и политика на сигурност”.
        2 август - България представя позиция по глава “Свободно движение на капитали”.
        24 октомври - България предоставя единна преговорна позиция. Отворени са 3 нови глави за преговори - “Защита на потребителите и тяхното здраве”, “Телекомуникации и информационни технологии”, “Статистика”.
        16 ноември - България представя 4 преговорни позиции. Две нови глави са отворени за преговори – “Свободно движение на капитали”, “Дружествено право”.
        20 ноември - Предварително са затворени следните преговорни глави: “Култура и аудиовизия”, “Външни отношения”, “Статистика” и ”Защита на потребителя”.
        1 декември - Съветът на министрите по правосъдие и вътрешни работи на ЕС взема решение за изваждане на България от негативния визов списък “Шенген”.

    2001 г.
        30 март - Открити са три нови глави за преговори. Те са: “Свободно предоставяне на услуги”, “Политика на конкуренцията”, “Рибно стопанство”.
        11 юни - Открити са три нови глави и е затворена предварително глава “Дружествено право”. Отворените глави са “Индустриална политика”, “Транспортна политика”, “Митнически съюз”.
        27 юни - България представя три преговорни позиции и отваря главите “Данъчна политика”, “Околна среда”, “Правосъдие и вътрешни работи”.
        27 юли - Открити са две глави за преговори и предварително е закрита глава “Свободно движение на капитали”.
        Септември – октомври - България предоставя три преговорни позиции.
        26 октомври - Отворени са за преговори две глави - “Свободно движение на хора” и “Социална политика и заетост” и предварително е закрита глава “Телекомуникации”.
        28 ноември - Отворени са четири нови глави за преговори и предварително е затворена глава “Свободно предоставяне на услуги”. Отворените глави са “Енергетика”, “Регионална политика и координация на структурните инструменти, “Финансов контрол” и “Финансови и бюджетни въпроси”.
        20 декември - Открита и предварително е закрита глава “Индустриална политика”.

    2002 г.
        21 март Открити са две нови преговорни глави – “Земеделие”, “Икономически и валутен съюз”.
        22 април - Предварително са закрити преговорни глави “Икономически и валутен съюз”, “Социална политика” и “Институции”.
        10 юни - Предварително са закрити преговорни глави “Свободно движение на хора”, “Свободно движение на стоки” и “Данъчна политика”.
        29 юли - Предварително е закрита преговорна глава "Митнически съюз".
        30 септември - Предварително е закрита преговорна глава "Финансов контрол".
        24-25 октомври - Европейският съвет в Брюксел взема решение, че Комисията и Съветът ще подготвят "пакет" за България и Румъния, който ще бъде представен за одобрение на Срещата на върха в Копенхаген през декември 2002 г. Този "пакет" ще съдържа като минимум детайлизирана "пътна карта" за присъединяването на двете страни, както и увеличена предприсъединителна помощ.
        12-13 декември - На Срещата на върха в Копенхаген е връчена Пътна карта за присъединяване на България и Румъния.

    2003 г.
        16-17 юни - Министърът на външните работи Соломон Паси участва в заседание на Конференцията по присъединяването на България към ЕС на равнище министри. Като крайна дата за приключване на преговорите с ЕС е потвърдена 2004 г.
        30 юни - В Брюксел на заседание на Конференцията по преговорите на България с ЕС на равнище главни преговарящи е затворена Глава "Околна среда". По този начин до края на преговорите остават още "финансовите глави" - Глава 7 - "Селско стопанство", Глава 21 - "Регионална политика" и Глава 29 - "Бюджет".
        19 октомври - България затваря 26 от общо 30 глави. С това тя е затворила всички “технически глави” в преговорите.
        29 октомври - На 18-тото заседание на Междуправителствената конференция по присъединяването на България към ЕС в Брюксел е взето решение за затваряне на Глава 24 от преговорите на България с Европейския съюз на тема "Правосъдие и вътрешни работи".
        12-13 декември - На среща на Европейския съюз в Брюксел лидерите на 25-те (15-те сегашни и десетте бъдещи членки на съюза) решават България да бъде приета в Европейския съюз на 1 януари 2007 г. Европейският съвет подкрепя 2004 г. като година за приключване на преговорите с България и Румъния. Решено е всяка от страните да бъде оценявана по собствените си показатели.

    2004 г.
        14 януари - Отворена е главата “Други”.
        4 юни - По време на преговорите за присъединяване към ЕС на равнище главни преговарящи България затворя главите "Земеделие", "Регионална политика и координация на структурните инструменти" и "Финансови и бюджетни въпроси".
        15 юни - След като затворя последните две преговорни глави - "Конкуренция" и "Други въпроси" България приключва преговорите с Европейския Съюз. Така страната ни приключва преговорния процес шест месеца по рано от предвиденото. Българската делегация договаря една година отсрочка за вноските на страната ни в европейския бюджет и увеличаване на вече одобрените следприсъединителните пакети.
        29 октомври - В Рим премиерът Симеон Сакскобургготски и външният министър Соломон Паси подписват от името на България заключителния протокол на Европейския съвет за приемането на Европейската конституция. България не може да подпише самата конституция преди приемането на страната в ЕС на 1 януари 2007 г.

    2005 г.
        13 април - Европейският парламент гласува с абсолютно мнозинство в подкрепа на подписването на Договора за присъединяване на България към ЕС на 1 януари 2007 г. Подписването на Договора за присъединяване е подкрепено с 522 гласа “за”, 70 гласа “против” и 69 “въздържали се”.
        25 април - На тържествена церемония в Люксембург България и Румъния подписват Договори за присъединяване към Европейския съюз от 1 януари 2007 г. От българска страна Договорът за присъединяване е подписан от президента Георги Първанов, министър-председателя Симеон Сакскобургготски, министърът на външните работи Соломон Паси и министърът по европейските въпроси Меглена Кунева.




С присъединяването си към ЕС гражданите на България станаха част от една зона на мир, стабилност, сигурност и просперитет, в която са осигурени високи стандарти на политиките в областта на околната среда, здравеопазването, безопасността на храните, както и социалната политика. Всеки българин има правото да пътува, работи (след един преходен период), учи или живее във всяка една държава-членка, включително и правото да развие собствен бизнес в държава-членка и да ползва системите за социално осигуряване. Всички български граждани могат да гласуват на местните и общински избори и на изборите за Европейски парламент в държавата-членка, в която пребивават, и дори да се кандидатират както на местни, така и на европейски избори. Те могат също да използват майчиния си език по въпроси, свързани с ЕС, след като българският език е вече официален език на ЕС. Всеки гражданин на Съюза се ползва от закрилата на дипломатическите и консулските органи на всяка друга държава- членка на територията на страни, които не са членки на ЕС и в които собствената му държава- членка няма представителство. Гражданите на Съюза и постоянно пребиваващите на негова територия лица могат лесно да се обърнат към институциите с искане или жалба, а именно като подадат петиция до ЕП. Петицията трябва да е на тема, която е свързана с дейността на ЕС и засяга пряко лицето, което я подава.

Всеки, който живее в държава-членка на ЕС, може да сезира Европейския омбудсман относно случай на „лошо администриране“, допуснат от страна на институция или служба на ЕС. Лошо администриране е налице тогава, когато една институция не действа съобразно закона, не зачита принципите на доброто администриране или нарушава правата на човека.

Освен това членството има значително положително въздействие върху икономиката на България и дава важни предимства от гледна точка на конкурентоспособността за фирми със седалище в страната. Някои от промените бяха доста осезаеми: премахнат бе граничният контрол, като така се намалиха разходите на предприятията и се ускори физическото придвижване на стоки и хора в Съюза. Други промени са по-слабо осезаеми, но те водят до съществени разлики в ежедневието на хората.
Общи предимства:

    членство в общност на стабилност, демокрация, сигурност и просперитет;
    нарастващ вътрешен пазар и повишаващо се вътрешно търсене;
    свободно движение на работна ръка, стоки, услуги и капитали.

Макроикономически ефекти:

    нарастване на преките инвестиции от чужбина, дължащо се на повишеното доверие сред бизнеса;
    централна роля в региона, тъй като геополитическото положение на България я прави свързващо звено между Балканите и регионите на Черно море и мост за взаимоотношенията между Европейския съюз и Турция;
    подобряване в дългосрочен план на транспортната инфраструктура;
    засилена конкурентоспособност и стремеж към иновации;
    държавна система за субсидии съгласно регламентите на ЕС;
    улеснен достъп до финансови институции и фондове в рамките на разширения Европейски съюз.

Облаги за предприятията:

    увеличаване на фондовете на ЕС за защита на околната среда, образование и подпомагане на малките и средни предприятия;
    прозрачност на правилата за данъчно облагане и бизнес счетоводство;
    няма митнически или количествени ограничения в рамките на ЕС;
    опростена процедура в бизнес администрацията при износ за друга държава-членка от Европейския съюз.