Шибаният ром..петнайсет бутилки в сърцето на пирата..йо,хо,хо

Шибана работа, ей. Шибана жега. Навсякъде пълно с шибани хора. Редиш се на опашка за топла, шибана бира, дори. Цаката е да застанеш на течение. Онова течение на живота, което да те поохлади и даде сили. Само че то, май само мъртво вълнение има около нас.

Отнякъде звучи френска соната, но ти не си в шибания, бохемски Париж, или разгулна Марсилия, а на някое друго скапано място. В което нито има парижанки, нито десертно вино, нито бурно море, поклащащо се, като задника на разгонена французойка в три през нощта. Ех, французойката. Ех, задникът й. Ех, морето…

След третата бира и те са ми скучни вече. Да избягаш от жегата можеш, но да избягаш от пустинята в теб не можеш. Трябва обаче да се нагодиш, като бедуините. Измисли ли са го те, копелетата. По цял ден в оня, потен ад, следобед в оазиса, и вечер с бедуинките се наливат. Ама само докъм 22ч., че после ще им замръзнат мартинките, а те не рискуват, че ще останат и без бедуинки иначе, а на оазиси само и пясък не се живее.

Кутийките бира свършиха, търкалят се в краката ми. Имам малко останал ром. Червен. Пиратски. Оставиха ми го едни пичета, не за друго, ами не можаха да го изпият. Нищо аз ще ги отсрамя. На абордаж момчета. Сигурно така са викали капитаните, когато в морската, солена пустиня им се е привиждал бряг с криво скован бардак на кея. Ром и жени. И море. И ром. И повръщане. И ром. И жени. И вълните те полюшват към непознатото, а ти застанал с усмивка (може би от изпития ром, или от жените, или заради бъдещето)  на кърмата, се провикваш с цяло гърло – Ейййййй, шибаняци, отрепки пиратски, дайте ми стълба, за да открадна двете най-далечни звезди и от тях да изкова очите й. Дайте ми въже, за да издърпам луната и с чук и длето да извая сърцето й. Свалете млечно-бялото платно, за да бъде то кожата й. Гребнете пияната от вълните и това да са веждите й. Доплувайте до най-далечния остров и ми донесете най-сочният и екзотичен плод, и той да е устните й. Друго не ми трябва, само меч и ром, аз сам ще се преборя с мрака морски, безкраен, за да бъде той душата й, и само подвластен на мене да бъде…Йо, хо, хо…петнайсет души в ковчега на мъртвеца и бутилка ром…йо, хо, хо…Ти само пий, това остава на боеца…йо, хо, хо,,,сипете още малко ром.

Всички сме се вкарали в баси филмите!

Признавам си, взех заглавието и се вдъхнових от една снимка в социалната мрежа. Обаче, така си е по дяволите, всички наистина сме се вкарали в баси филмите. Някои направо са главни герои в сериали, сеш`се!? Все пак не бива да съдим прекалено строго, да бъдеш във филма е много по-лесно, отколкото да бъдеш себе си, да се изправиш срещу проблемите и да се справиш с тях.

Животът бил гаден и скапан…така ли!? Fuck U. Спри филма и се стегни, ако не можеш, помоли някой да те фрасне здраво, за да се освестиш. Животът е гаден, но за хубавото трябва да имаш очи и душа, а ти ако нямаш – жалко за теб. Хубавото е в разговора с най-хахавия ти приятел, който е толкова странен, колкото и ти. Хубавото е в излежаването „още пет минути“ сутрин преди работа. Хубавото е в спомените. Хубавото е в любимата ти манджа, която ядеш един път в месеца. Хубавото е зад ъгъла, на покрива вечер, през лятото, на Коледа. Хубавото е, когато ставаш и лягаш с мисълта за нея/него, а тя/той да не знае. Хубавото е да мечтаеш. И още прочие много хубави работи има, в това съм сигурен.

Няма истинска любов, тя/той не ме иска…така ли!? You are so Lame, really. Ами защо не пробваш да спреш да се оплакваш и да действаш. Разбери какво искаш на първо време, след това направи, каквото е необходимо и се дръж като истински мъж/жена, а не като лапетия и мекотело, да не си на 15? Ако си от онези, дето вярват на сладникавите, американски, романтични филмчета ( с които толкова ми харесва да се разтоварвам ), направо ще си умреш сам/а. Това е Холивуд, мой човек, в реалния живот не се случват тези неща. Излез от този филм, веднага махни касетата от видеото, че я превърташ вече за стотен път.

Велик/а съм, баДка съм, VIP, world famous star, G, rider и etc… така ли!? Чувал ли си приказката – Всеки батко си има батко? You are nobody! Освести се малко бе човек. Ако си такъв, дори не си струва да обяснявам какво трябва да направиш и че трябва да се промениш. Живей си мишкарския живот, щом ти харесва, само не ме занимавай с глупости, не ми е до теб, под нивото си ми.

България е ужасна, махам се оттук и отивам в чужбината…!? DFQ, man? На лесното всеки знае, не е ок да е трудно и гадно, нали, само че, както казва безсмъртният Джоко Росич, лека му пръст: „…Чакайте, бе хора! Там не е било вечно хубаво, направили са си го. Което ще рече „Абе, копелета, дайте да запретнем ръкави, и при нас ще стане хубаво“. Да вземете да се стегнете и да се опичате акъла, стига сте циврили…моля ви, искрено ви моля, не искате ли да живеете в нашенски си, хубав филм, като онези старите, черно-белите...?

Знам всичко и мога да наливам с фунията в на хората главите, защото съм по-добър от тях…!? Are u superhuman or what? Това са камъни в моята градина. Никой не знае и не може всичко. Никой няма право да се меси на другия, освен ако не му е поискана помощта или съвета. Да си дървен философ е тегава професия. Никой не е перфектен и ако не харесваш някого просто стой далеч от него. Всеки има право да бъде всякакъв, ако ти се намеси в твоя живот, само тогава имаш право да действаш, но не и иначе. Гледай себе си, влез в обувките на другите и си дръж устата затворена – това ще е най-доброто, което можеш да направиш и спри да си мислиш, че ще станеш велик. Може и да станеш… ама друг път…в друг филм!

Хайде приятелю, излез от видеотеката, торентите и слез долу на земята, че както намериха наскоро нова, може и да ти е за последен път преди да си помислиш, че си Аватар или Дарт Вейдър.

***

По лунният път аз вървя
и оглеждам се за теб,
и не зная звезда ли си 
или черна дупка в безкрая

Покажи ми лицето си,
искам да видя очите ти
не отричай, че искаш
да отровиш сърцето ми.

Ще се нося аз по вълните
без пристан и без страх
и няма да мисля повече
за теб и за мен.

Докога, вълните ще отмиват следите ми
Докога, ще усещам аромата на косите ти
Докога, ще живея така, както не искам
Докога, ще бъда без теб.

Хей, ти, момиче с рошави коси
и раздърпани дрехи,
с жадно сърце, облечено в доспехи,
подай ми ръка х 2

Дай ми свобода, пусни ме да летя
искам да легнем на някой облак
и там на него,
да сбъдваме мечтите си.

Докога, ще живееш в лъжа
Докога, няма да ме поглеждаш
Докога, страхът ще бъде твой приятел
Докога, докато дойде нощта ли?

Хей, ти, момиче с рошави коси
и раздърпани дрехи,
с жадно сърце, облечено в доспехи,
ела при мен х 2

***

(В една уморена нощ, когато бирата и чистият въздух бяха в повече, а хората малко, но истински и важни)

Трябва ти много -
да чуеш неговото добро утро,
или пък да видиш сънената й усмивка
и топлото легло да не ви пуска да станете.

Трябва дори повече –
за да бъдеш себе си
и да опознаеш другия,
да се вдишвате и издишвате,
да бъдеш пръстите, очите и устните му.

Нужно е малко…
за да пратиш всичко по дяволите,
да теглиш една на всеки бъдещ миг и спомен
и в залязващия ден да потънеш
в безлунното и лесно нищо.

и да ти е хубаво… и тъжно,
и да ти липсва…и да се заблуждаваш,
и да свикнеш…знаейки, там някъде дълбоко,
че всичко, от което имаш нужда е една душа -
близка на твоята, която да разтупква сърцето ти
и да го спре…
Туп…туп-туп…туп-туп-туп…туп-туп…туп…!