***

наивни са мечтите

забравени на сутринта

в нощта останали

на топло под одеалото

неслучена е свободата

изписана на латиница

и гръмко крещяна,

на маса и с чаша в ръка

нерадостен е животът

щом си избрал

да не сътворяваш реалности

а намръщен да ги консумираш

***

привечер,
когато небето тъгува,
по гаснещото лято,
а облаците го
гримират в розово,
попили сълзите му,
за да се усмихне
преди сън

Глостърско сърце

любовта й е

перфектната буря

нямам шанс срещу нея,

щом се сблъскаме

винаги потъвам

на дъното на океана

P.S.

Но никога не бих избягал
от чудовищните й вълни
и вятърът, който смразява
всяка надежда...

***

признавам си, 
страх ме 
вечер като легна
да имам одеало,
с което да се завия
и да заспя непробудно
пък някой някъде
да потреперва
на крайчеца на леглото
с твоето коляно
остро в гърба му

***

ще те взимам

на стоп

всяка сутрин и вечер

за едното рошаво добро утро

и неловко – лека нощ

пък, за колкото ни стигне бензина

после ще сляза да бутам

и…дотам докъдето

като ме видиш по пътя

само знак направи.