***

Някога, не толкова отдавна,

любовта беше някак независима,

а светът по-малък и романтичен -

знаехме си адресите наизуст,

и на коя пейка да се намерим,

в колко часа ще минеш оттук

или ще покажеш зад ъгъла оттам,

ако ли не, можеше да питаш съседа.

Вече няма Купидон и стрели,

само зарядно, телефон и компютър.

Общо взето един режим на тока

тотално ще съсипе любовния живот

на милиони хора по света,

които си знаят само никнеймовете.

Разказвали са ми истории за преди,

че за любовта нямало граници

не се крепяла на емотикони,

публикувани снимки и тагове,

а на собствените ти усилия,

на какво си готов за другия.

Какво ли пък са разбирали тези

от истинска виртуална любов.

КК

***

Като в пясъчен, небесен часовник
облачетата се рееха едно подир друго
все на запад, и все в разни форми -
на далечни спомени или тайни мечти.

Понякога се настигнаха и сливаха в едно,
тогава времето намаляше скоростта си,
а долу на земята две души се влюбваха
и сключваха себе си във вечно щастие.

Аз бях нощен облак, уж намръщен и сив,
но погален от лунния лъч разцъфвах
пред радостните, треперещи звездици
а под мене измагьосвах чуден ситен сняг.

Къде си, когато те няма?

на Теб 

Къде си ти, когато те няма?

Леглото ми е прилежно оправено,

а във второто чекмедже на раклата

има само един черен ластик за коса.

Къде си ти, когато те няма?

Вълните методично, една подир друга,

изтриваха като на игра стъпките в пясъка

онези извървените и другите, що предстояха.

Къде си ти, когато те няма?

Знаеш ли, може би никога не те е имало,

а съм те създал със силата на мисълта си,

защото си съвършена, сякаш магичен сън.

***

Виелица от фини снежинки

правят преспи в сърцето ми,

смразено от миналите зими.

Къде си ти - да ги събираш

с изплезен към небето език,

да ги направиш на снежен човек.

***

Гърмежите им не отекват в сърцата,

но очите го виждат, ушите ни чуват

как под тях рухват кафяви режими

изградени с гласа и младостта ни,

с кръвта, която изповяда и опрости

греховете им - заслепени от вярата,

от апатията, прокарала по вените -

живеем в себе си, за тънка изгода,

а не за свободата и за него, народа.

Симфония от ада

По кървавите нотни листи

изписани са чужди имена,

без ред, груби и разкривени

в предопределена мелодия.

Гилзите удряха в такт по пода,

сякаш хиляди тъпани биеха

в минорен и протяжен тон

отброявайки всички ли са тук.

Ехото на куршумите летеше

без ритъм и накъсано из залата -

по-бързо от ударите на сърцата

уплашено прилепени до пода.

Тропането на галопиращи крака

заглуши аплодисментите.

Завесата падна.

(Антракт) … до следващия пълнител

Началото

Започвам начисто -

без новогодишни желания

и големи заричания,

а с малко смирение

и повече вяра в себе си,

че мога да бъда повече

и всеки следващ ден

може да е

моето ново начало

или щастлив край.