Шарли! А сега какво?

Това ли е повратният за ЕС момент?

Ние сме Шарли! Не на страхът! - казаха европейските лидери, направили жива верига и маршируващи напред, поведоха милионната маса, с твърда стъпка и поглед отправен към по-доброто бъдеще. Прекрасно, нали? Това е може би върхът на политическия PR и реклама на ЕС през последните десетилетия. Момент, който отразява всяка една от ценностите на Съюза - солидарност, защита на човешкото достойнство, свобода, демокрация, равенство, върховенство на закона и човешките права. По-добре от това, здраве му кажи! Сега обаче накъде? Дали ще успеят европейските политици, понесени от надигналата се вълна на вяра в свободата, демокрацията и братството, да използват тази енергия, за да стабилизират и дадат тласък на мудното и полузаспало чудовище - Европейски съюз? Поне на думи, по-обединени европейците не са били в последните години, което е предпоставка за осъществяването на едни наистина сериозни реформи и смели действия, които със сигурност ще бъдат подкрепени от обществото. Сега, комисията Юнкер е на ход и тя трябва да действа бързо и уверено.

Какво обаче ще се случи, ако действията на ЕК и европейските държавни глави са недостатъчни, за да възпрат нарастващата ислямизация, антихристиянските и антимюсюлмански настроения в Европа? Ако не дадат желания резултат, ако не са навременни, ако не успеят да положат началото на нов път за развитие на Европейския съюз, от които той отчаяно се нуждае? Изплувал болезнено на повърхността, “Шарли” води след себе си и други проблеми, освен посочените, които досега си стояха там някъде самотни и забравени в пространството. Днес те се връщат на дневен ред и още повече нагнетяват и без това нажежената атмосфера. Еврото е в задълбочаваща се криза, икономическата интеграцията и тази на малцинствата е в задънена улица, безработицата се увеличава, а бюрокрацията, бавните механизми за взимане и имплементиране на решения, и политическите интереси, възпират развитието на основните политики на Съюза. Той дори не притежава голям и издържан набор от работещи механизми, които да налагат и развиват тези политики в държавите членки. Видя се и че “Европа на две скорости” не донесе нужните ефекти, които всички очакваха, а различията между страните членки по въпросите на имиграцията, енергетиката, външната политика и т.н. непрестанно спират възможностите за по-трайно развитие.

Достатъчно натрупано недоверие има у гражданите на Европа и още един сериозен провал при справянето с - “проблемите на деня”- би могъл да разклати из основи всичко постигнато до този момент и да даде началото на ефекта на доминото. Сега на преден план са прекалено чувствителни и сериозни въпроси, за да бъдат подценявани, заменяни, бавени и оставени на прозвола.

Европейците са свикнали с постепените и бавни промени, но в случая те искат резултати и видим прогрес. При това, те да са адекватни и бързи. Искат да бъдат защитени, чувстват се несигурни, което означава, че не бива да им се хвърля прах в очите. В момента гражданското общество е като пластелин и едно твърдо, но неправилно побутване в грешната посока може да коства много на всички (граждани и държави, такива от ЕС и извън). В тази ситуация, неуспехът не е вариант.

Заглушаването и рационално оборване на националистките крясъци, които вече започнаха, е стъпка това да не се случи. Антиимигрантските настроения се засилиха осезаемо, поведени от Марин Льо Пен и Орбан. Европейците лесно могат да се поддадат на тях и това ще бъде началото на края за ЕС, ако не им бъде показан възможен и реален изход от ситуацията, и не се предприемат активни действия той да се осъществи. Трудно ще бъде да се обясни на гражданите за демографската криза в Европа и нуждата от имигранти, за да се поддържа икономиката, но това не е невъзможно. Толерантността, търпението и борбата срещу предрасъдъците трябва да бъдат възприети от граждани и институции, като основа, от която да започне промяната. По-голям е проблемът с изготвянето и изграждането на инструменти, които да помогнат на имигрантите да допринанасят чрез способности, образование и готовност за ангажираност, на държавата, в която се намират. Те от своя страна трябва да разберат, че дошли в ЕС вече имат отговорности, които трябва да изпълняват. Както и че трябва да положат усилия да се интегрират в съответната общност, защото европейската интеграция е двустранен процес. Това са реални цели, но трябва да сме наясно, че не могат да се постигнат за ден, месец или година. Въпросът е, колко и как по-бързо и качествено от досега, могат да се случат?

Сега е моментът, в който ще си проличи, доколко европейските държави са найстина съюзници помежду си. Ще могат ли да надмогнат различията си в името на общия проперитет? Ясно ще си проличи дали европейските ценности са кухо средство за приобщаване, или истински пътеводители в мислене и действия. Ще се разбере и доколко, европейците са онези хора, за каквито упорито настояват, че са - свободомислещи, толерантни, за които върховенството на закона е преди всичко. Онези, които са за промяната и за полагането на постоянни усилия в името на по-доброто настояще и бъдеще. Един съвсем близък поглед назад към историята е достатъчен, за да се усъмним в мита за европейската демокрация и общество, както и в силата на омразата.

ЕС е поставен пред разрешаването на много задачи, решенията обаче никак не са видни, още по-малко лесни за намиране. Дали е ударил часът за промяна, било то добра или лоша, или ще продължим да се носим надолу по течението, докато реката не пресъхне или не стигнем ръба водопада?

Защо "провинцията" на протестира

Аз съм от малък град, но все пак областен, от така наречената „провинция” (мразя това название), но живея и уча в София. Много от протестиращите и критиците на протеста отбелязват, че само в София гражданите се борят срещу правителството или съответно роптаят ненужно срещу него. Това е така.

За разлика от протеста срещу ГЕРБ, сега останалата част от българския народ като че ли не подкрепя протестиращите в столицата. Това обаче не е чудно. Когато гражданската съпротива беше насочена срещу правителството на Борисов и беше повсеместна, това се случи заради безобразните сметки за ток, заради „кризисните” финансови мерки и прочие.

Тогава ръката на властта беше бръкнала надълбоко в джобовете на българина, а както знаем това е много, ама много опасно за собственика на тази ръка. Още от време оно българският народ трудно се примирява с това да се взима нещо от него, най-вече пари. И го доказа за пореден път.

Сегашният протест се превърна в превантивен. Той се породи от назначаването на г-н Пеевски за шеф на ДАНС. Това политическо действие като че ли показа как управляващите партии не смятат да променят досегашната си антисоциална, антигражданска и антидържавна политика.

И ето ти го протеста - група от хора, които провидяха в бъдещето още такива анти- действия. Те решиха, че няма смисъл да се чака чашата да прелее, при положение че 99,9% е сигурно това да се случи. Те са стигнали до този извод, защото са хора образовани, заети и безработни, хора с активна гражданска позиция, изградена поради това, че живеят в София - най-силно развиващата се зона на България.

Откакто се помня в моя град, без значение кой ден от седмицата е, след 20.00 ч. по всички улици е безлюдно, пусто, призрачно. Вървиш и си говориш сам, срещаш някое куче или котка.

От друга страна, в няколко кафенета и кръчми е пълно или полупълно с хора. За тези, които ще кажат: Ми какво искаш, вие сте една шепа народ?, ще кажа: Ако една шепа наричаш 60-70 хил. души, добре.

Говорил съм и с други млади хора от различни градове, те споделят с мен същата картинка. Това е една от чертите на българина от малкия град, той се чувства добре и сигурно в своя дом, там е неговото царство. Още повече, че заплатите са с пъти по-малки от тези в София, а за свободните работни позиции да не говорим - т.е. харченето на пари е табу.

Тази черта - да си седиш у дома пред телевизора, е дълбоко вкоренена в същността на човека от малкия град и трудно нещо може да наруши това равновесие. Наблягам на това, че моят град е областен, защото се предполага, че тези градове трябва да са близо в своето развитие до столицата и да са по-развити от останалите още по-малки градове. Да, ама не.

Ние нямаме обществен живот, нямаме разнообразие от забавления, нямаме множество учебни центрове за различни квалификации. Имаме: 1 кино с 1 зала, 1 библиотека, 3-4 вида спорт, който можеш да тренираш и 1 спортна зала, съща така - 2 учебни центъра с по 2 профила на обучение, 1 замрял университет, 1 боулинг , 2 „мола” и т.н.

Имайте предвид, че повечето неща се появиха през последните 5-6 години. Далеч съм от теориите за конспирации, но някой път имам чувството, че нарочно нашето социално, обществено и гражданско развитие бива спирано още преди да е започнало. Ние живеем като в килийно училище и със скоростта на охлюв се приближаваме до светският начин на живот.

В градовете, още по-малки от областните, направо не искам и да си помислям какво е. Сами разбирате, че столицата дава много възможности на своите жители, те са Активни във всеки един аспект. При положение, че София се превърна в България и че голяма част от хората, живеещи там, имат представата, че едва ли не са каймакът на обществото, как може да се очаква ние от малките градове да излезем на протест?

Голяма част от нас нито имат това активно мислене и начин на живот, нито е здравословно за нас да излезем да протестираме.

Защо не е здравословно ли?

Защото хората в малките градове не живеят, а се опитват със свръхусилия да преживяват и да осигурят на себе си и семействата си нормално съществуване. Ако излязат на улицата, този жизненоважен ритъм от опити ще бъде нарушен и последствията могат да бъдат катастрофални. Много е трудно да излезеш от своите граници.

Мисленето на повечето хора продължава да е еснафско. Възрастните баби и дядовци са се затворили във вакуума от времето на Бай Тошо и не искат дори за секунда да си отворят очите, за да видят, че се намират в 21 век. Останалите са се свили като костенурки в своите къщи и треперят.

Те не искат да си покажат носа навън, защото на острова-град, където живеят е страшно, пусто, няма храна и работа. Не искам да говоря срещу софиянци или протестиращите. Искам те да проявят разбиране. Да бъдат наясно защо ние от провинцията не излизаме да протестираме.

Животът на гражданите в София и тези от Провинцията е различен. Ние живеем килиен живот, а вие - светски. Искам обаче да знаят, че ние ги подкрепяме, макар и пасивно, от вкъщи, пред телевизорите.

http://dnes.dir.bg/izbori-2013/temite/tag_mnenie/izbori-2013-122244/mnenie/14589189

Използвах псевдоним при изпращането на статията!

Aз си "харесвам" живота!

Аз съм млад специалист, висшист, записах и магистратура, но това с намирането на що-годе прилична работа (прилично заплатена, дори не мога да си позволя да мисля за престижна ) не ми се получава. Търся бе, търся, не е като да не търся, ама не ще и не ще да се покаже. Ще кажеш братче, че нещо ще й направя пък аз искам само да я работя тази работа и толкоз. За щастие обаче, като всеки млад човек, съм много навътре със социалните мрежи и реших да използвам познанията си.

Влизам в Лицекнигата, преглеждам общия поток информация и случайно попадам на страницата - “Аз си търся работа - ние ще намерим работа за Вас”. Кликвам на връзката, тъй като ми стана интересно и виждам, че няколко мои прители по лицекнига, са участници в групата и са представени като вече работещи представители на страницата. Кликвам да видя кои са, я, те били Пешо, Кинчето и Цеката. Ми аз бях чул за тях, че големи пари получавали, в някакви западни фирми били на работа, някаква връзкарска история било - хем работата айляк и по цял ден онлайн във фейсбук, хем срамно много зелени гущери в сметката трупали. Но не съм и предполагал, че по този научин са успели да се реализират.

Зачудих се да не би аз да съм най-големия балама и реших, че ще кликна да я харесам тази страница пък да става каквото ще. Лайкнах я, написах си статус, че отивам до талетната и като се връщам гледам някой ми пратил съобщение. Отварям да видя, а в него пише - “г-н Шипченски, здравейте.  За нас е удоволствие да Ви поканим да работите в нашата фирма, отдавна си търсим човек с Вашите знания и скромен опит. Моля, когато се върнете от тоалетна да харесате тази страница - Аз работя във фейсбук. Това ще бъде достатъчно, за да започнете работа при нас”.

Направо онемях, ударих си дупето в тавана и веднага лайкнах страницата. Фирмата ми изпрати да си “харесам” договора, после ми пратиха списък с работните ми задължения, които трябваше да “харесвам” и “споделям” всеки ден и воала. Вече не бях безработен. Отдъхнах си, камък ми падна от сърцето, кеф ми стана на душата, чавка акъла ми изпи от радост, изобщо всичко беше чудеснотия.

Мина един месец, ама така гладко и спокойно мина, както се започва военна офанзива в съседна територия и се анексира към държавата. Идва време за заплата, пращат ми да си “харесам” първия изработен чек за хиляди евро и чувството беше просто неописуемо. След това веднага почнах да ги харча - харесах си кола, споделих си апартамент, харесах обзавеждане, след това харесах малко бензин и продукти. Споделих най-яките дискотеки, харесах най-скъпия алкохол, споделих и харесах екскурзия до едни уникални острови. След години усърдно харесване и спестеняване на пари споделих сватба, след това семейство и деца, харесах им образование, споделих и къща. Помежду другото споделях и харесвах различни каузи и проблеми, към които бях много отдаден и съпричастен, политически идеи и правителствени решения също.  Все пак нали трябва да сме полезна и активна част от обществото. В края на трудовия ми стаж харесах пенсиониране, впоследствие харесвах и споделях само кисело мляко и хляб. Когато удари моят час споделих, но не харесах, че си заминавам вече от този свят. Скоро след това излязох завинаги от социалната мрежа, последното, което направих беше да си харесам живота...

Безсърдечната политика на цветята

Предизборни битки, коалиции, драпане за постове в Брюксел и държавната администрация, банкови проблеми, консултации при президента, интересчийство - лек щрих на българския политически живот от последните седмици. Покрай всички тези “важни” събития, обаче има две специфични, които са абсолютно самоизключващи се ( да бяха само те, но за тях съм решил да пиша ). Става дума за обявените две обществени поръчки на 30 юни от Министерски съвет за...цветя, на обща стойност от около 411 хил. лв. и смъртта на Александър Михайлов, на който не бяха отпуснати средства за изкуствено сърце, струващо приблизително 170 хил. лв. Забележете, че поръчките са обявени на 30 юни, а медиите на 1 юли обявяват, че мъжът е починал, след като от никое отговорно ведомство не са откликнали на молбата му за помощ, която той отправя от месеци! Важно е също така да се спомене, че освен Министерски съвет още няколко институции са направили обществени поръчки за стотици хиляди левове същия ден, а Здравната каса поема само 50 хил. лева от цената на животоспасяващата операция.

В друго мое мнение, относно наводненията във Варна, зададох реторичен въпрос на г-н Орешарски във връзка с негово изказване за кризисната ситуация - “виждате как понякога времето прави "неприятни шеги". Аз попитах - “Ако загубата на човешки живот, дом и прехрана е шега, то кое не е за Вас?” И си отговорих - “Надявам се никога да не разбера отговора на този въпрос…”. Ето обаче, че разбрах кое е това, което не е шега, а е нещо важно и от значение за държавата и българските политически интереси - доставката и засаждането на цветя в правителствената резиденция в “Евксиноград” и поддържането на вътрешната градина на Министерски съвет, заедно с аранжировката на заседателната зала, фоайетата и коридорите „в съответствие със съвременните изисквания за представителност“.  Г-да народни представители, Вие да не би да не се мислите за политици, а за градинари, че цветенцата и храстчетата да са от толкова голямо значение за работата Ви? Ако толкова Ви трябваха цветя, за да можете да ковете бъдещето на България защо просто не помолихте за помощ? Лично щях да отида до село и да Ви набера най-различни рози, гербери и незабравки от градината на баба ми.

Скъпи читатели, представяте ли си да дойде на посещение Барак Обама, Барозу или Дмитрий Медведев, да премине очудено по коридорите на МС и влизайки в Гранитната зала да каже възмутено - Ама как не ви е срам да посрещате толкова високопоставена личност като мен и наоколо да има само увяхнали цветя? А “нашите” да му отговорят, че парите са отишли за трансплантация на изкуствени сърца на крайно нуждаещи се и в бюджета няма пари за цветно разкрасяване. Тогава той пък ще отвърне - Как не ви е срам да спасявате живота на хората, сега аз как да се снимам и да разговарям в такава обстановка, тръгвам си, обиден съм, така не се прави политика! След този случай България е в международна изолация, но пък гражданите и са живи и здрави, о, какъв ужас!

В реалността обаче, българското правителство се бори страната ни да бъде обявена за най-Еко държавата в ЕС. Да спечели наградата за страната, която работи най-усърдно и упорито, за да развие растителното си богатство, която има последователна политика по въпросите на озеленяването и аранжирането, с правителство, което дава мило и драго за да се чувстват цветята добре и да допринасят за топлите междупартийни и външни отношения. Пък българите, те нека мрът, за какво са ни, като само мърморят, протестират, не искат да гласуват и да живеят мизерно, както досега.

Разбира се на всички ни е ясно, че тези обществени поръчки ще бъдат спечелени от “приближени фирми” и това е кампания да се източат, колкото се може повече държавни средства преди правителството да подаде оставката си. Браво, господа, за пореден път показахте, че мислите само за себе си и сте откровени антихуманисти. Това не е учудващо, даже не е и неразбираемо, Вие просто мислете за бъдещето, но за нещастие не за нашето. Жалкото е, че българите сме свикнали с тази повсеместна и постоянна практика и не ни прави особено впечатление, а трябва! Трябва, защото не дай си боже, може ние да се окажем на мястото на Александър. Ама, както винаги, ние си казваме, че това е ужасно и няма да се случи на нас, затова по-добре да си гледаме нашите си работи, да си засадим градината и да си полеем китките - тъжната българска психология.

Г-н Йосиф Йосифов (65) също е обречен да издъхне, ако не му се трансплантира изкуствено сърце до два-три месеца. Докторите казаха наскоро същото и за Александър Михайлов, но прогнозите им бяха прекалено обнадеждаващи. Проф. Генчо Начев, директор на болницата, където е бил настанен Александър, коментира пред медиите, че във всички държави от ЕС здравните фондове покриват напълно лечението. Само в Словакия парите превежда здравното министерство. В тези държави дали институциите успяват да се погрижат за саксиите си ? Каква е причината там човешкият живот да бъде изключително важен?

Ясно е, че никой няма да поеме отговорност за смъртта на Александър, нито за жертвите от наводнението във Варна, сред които има и Деца, нито за някой от стотиците други трагични случай, които можеха да бъдат избегнати при нормално работеща държава. Иска ми се да вярвам обаче, че покрай така “важната” работа, която правителството ще извършва в последните седмици на своето управление, ще успее да намери време и за Йосиф. Надявам се, че доброто и загрижеността за българските граждани ще се обади в тези хора и те ще направят необходимото да спасят поне този човешки живот.  Така, в края на своето “управление”, може би ще получат поне от един човек - Благодаря, за работата си като народни представители и като правителство. Може би ще получат един избирателен глас, който не е купен нито с пари, нито с лъжи, а с акт на добра воля.


Публикувано:
http://dnes.dir.bg/izbori-2013/temite/tag_mnenie/izbori2013-122244/mnenie/16986680
 

“Брюксел или София” - Вие сериозно ли ?

Прочитайки мнението на г-н Александър Симов от в. Дума - “Брюксел или София”, публикувано в dir.bg, не успях да се въздържа да не оборя този човек, тъй като в много кратък текст е споделил множество глупости с аудиторията, а някои от тях ме засягат и на лична основа.

Мнението на Ал. Симов:

"Решението на Сергей Станишев да стане евродепутат типично по български предизвика много шумни реакции. Това отдавна е проблем на българската публичност.
Вместо анализ ни се предлага истерия и после се чудим защо България прилича на пациент от психиатрия.
Мотивацията на Станишев да избере Брюксел пред София има смисъл. Станишев е единственият българин, който има реална роля в определянето на бъдещото управление на Европейския съюз. А това означава, че все пак България не е изтикана в някой пуст коловоз, без да й се чува думата.
Най-интересното обаче е, че именно тези, които обикновено стават и лягат с европейските ценности на уста, най-малко разбират тази мотивация. Което означава само едно - че тяхната "европейщина" всъщност е маска, която трябва да прикрие удивително тесногръдие и омраза в митологични мащаби.
От друга страна обаче, мястото на един лидер на национална партия е в националния парламент. Тук е политиката, която е интересна на хората, тук се случват нещата, които тревожат обикновените българи, тук се водят битките, които вълнуват всички. От тази гледна точка можем да спорим дали решението на Станишев е правилно. Или най-малкото - дори и да е правилно, то трябваше да бъде обяснено веднага след изборите, а защо не и преди тях.
Защото тази бърза промяна оставя много обикновени социалисти доста объркани. А БСП сега има голямата задача да се върне при своите членове. Да се върне при тези, които не излязоха да гласуват, защото очевидно имат за какво да са ядосани на партията. Дори и в Брюксел Станишев не бива да забравя, че това всъщност е основната задача."

Първо, изборът на Сергей Станишев да замине в Брюксел, няма как да не предизвика “шумни реакции”, той е лидер на една от управляващите партии в България, бил е министър-председател и продължава да ръководи държавата ни и днес, с помощта на своите съюзници и чрез г-н Орешарски. Оттук следва, че той е обществена и политически активна, дори важна фигура, така че колкото и да Ви се иска, неговите действията да не се коментират, да се извършат тихомълком и потайно, както обичате да стават нещата вътре във Вашата партия и когато сте на власт, това не е възможно. Още повече, че смисълът на публичността е точно такъв и не е задължително тя да има отрицателен ефект върху обществото. Недейте обвинява публичността за кризата  в БСП, моля Ви, тя не е виновна, Вие сте си виновни! Да, жалко е, че Вашите симпатизанти ще прочетат и чуят няколко неприятни истини за г-н Станишев, а когато си навържат нещата доверието им в партията и нейния лидер ще спадне още повече, но “животът е колело - един път си долу, друг път горе”, не се отчайвайте.

Относно Вашето твърдение, че г-н Станишев ще бъде единственият българин, “който има реална роля в определянето на бъдещото управление на Европейския съюз” , аз по-глупаво изказване наскоро не съм чел. Освен тези на г-н Орешарски относно наводненията в страната, че “понякога времето прави неприятни шеги" и на г-н Станислав Анастасов - “Чувствам екологията близка, защото съм либерал”. Г-н Симов, личностите в ЕП, освен ако не са лидери на групите в парламента, председателят на ЕП или заместник-председателите, нямат особено голяма тежест, като такива, за определяне бъдещото управление на ЕС. Депутатите, като единици, не влияят осезаемо на управлението на ЕС, още по-малко на тях се разчита да играят главна роля на защитници на националните държави. Групите в ЕП се състоят от партии, да г-н Станишев ръководи Партията на европейските социалисти, но задачата му ще бъде да защитава интересите на всички европейски социалисти, не само на българските, което е много по-различно от това, за което Вие говорите. На Вас може да Ви се иска нещата да стоят по-друг начин и да изградите един нереален образ за пред българското общество на Вашия лидер, но ме съмнява да успеете, пропагандният Ви апарат вече не е това, което беше. Доколкото съм запознат, г-н Станишев няма да бъде на нито една от посочените по-горе позиции, съответно неговата роля намалява прогресивно и се ограничава до защитник на социалистите в Европа. Още повече, че в ЕП се гради политика, която има за цел да облагодетелства целия Съюз, а не само една държава. Гласът на г-н Станишев би имал голямо значение за България единствено ако той участва в Съвета на Европейския съюз, Европейския съвет или Комитета на министрите, но това няма как да се случи, тъй като не е нито министър-председател, нито външен министър, нито въобще някакъв министър. Сега той ще работи за благото на Европа и не е негова работа да бъде гласът на България. Той трябва да спомага за изграждането на политики, които да са с приблизително еднакво полезно действие, както за България така и за останалите държави-членки на ЕС, г-н Станишев трябва да слуша и разбира Гласът на България, а не да бъде този глас.

Затова, г-н Симов, да оправдаете действията на г-н Станишев по този начин е абсолютно необосновано! Вероятно не знаете, но всички български евродепутати имат “реален шанс” да участват в правенето на политиките на ЕС, но никой от тях няма шанс да участва в “определянето” им. Определянето на политическите насоки на ЕС се прави от Европейския съвет, а законодателният процес се осъществява от Европейската комисия заедно с Европейския парламент и Съвета на Европейския съюз, не без участието на другите институции на ЕС. Това е поредната причина, която прави изказването Ви да изглежда абсурдно, да не говорим, че ако г-жа Кристалина Георгиева наследи поста на Катрин Ащън, както засега се очаква, тя ще бъде онзи най-влиятелен българин в ЕС, за когото Вие говорите.

Впоследствие във Вашето мнение, не другите, а Вие показвате “удивително тесногръдие и омраза в митологични мащаби” , а за разбиране на европейските ценности да не говорим, тъй като самият Вие слагате маската на “европейщината” , за да защитите постъпките на г-н Станишев. Надявайки се, че достатъчно Ваши симпатизанти не разбират механизма на работа на ЕС и значението на отделните позиции, хвърляте прах в очите им и говорите за несъществуваща мотивация, плюейки противниците, към които поне сте сигурен, че те не крият добри чувства. После, както изведнъж говорите за важността на ЕС и за голяма роля на г-н Станишев, завивате в обратната посока, посочвайки, че тук, на националната арена, се случват важните неща и интересните за обикновените българи битки. Да не би да живеем в Римската империя, че битките в Колизеума (националното пространство) да са забавлението на обществото?  “Тук е политиката, която е интересна на хората” - ама, г-н Симов, политиката не трябва да бъде шоу програма, която да отвлича вниманието на хората, докато се краде безпардонно, ние не сме стадо човешка работна сила, която има нужда само от забавления, но не и от работеща държава, въпреки че ни смятате за такива.

Разбира се, Вие се опитвате да насочите общественото внимание към националната трибуна, защото нито една политическа сила не направи така, че българското общество да разбере правилно и в подробности какво означава Европейски съюз, как работи той, какви са неговите цели функции и смисъл. Това е разбираемо, тъй като неведението на избирателите е от жизненоважно значение за просъществуването на БСП и Вие правилно го използвате, както казвате - “БСП сега има голямата задача да се върне при своите членове”. На Вас не Ви е необходимо те да гледат към ЕС, където е г-н Станишев, за да не научат неща, които на всяка цена не трябва да узнават. Те единствено трябва да са наясно, че там имат една силна фигура, която “ще се грижи за тях”, а иначе вниманието им трябва да е привлечено от интересните политики и битки, които да ги забавляват.

Казах, че пиша тези редове, защото Вашите думи, освен че са пълна глупост, ме засягат и лично. Моите баба и дядо, винаги са подкрепяли БСП и не са пускали никога бюлетина за друга партия. Аз не мога да приема, Вие да ги заблуждавате за пореден път, да ги сравнявате с тълпа, която не трябва да гледа никъде другаде освен в случващите се “интересни” събития на националната арена. Вие говорите за обикновените българи и социалисти, г-н Симов, за какви обикновени българи и социалисти става въпрос? Откога Вашата партия дели “хората”, “българите” и симпатизантите си на обикновени и необикновени? В програмата на БСП не се ли говори още в началото за “Равенство”? Кои са обикновените, а кои необикновените социалисти? Баба ми и дядо ми ще гласуват отново за социалистическата партия, те имат свое виждане за нещата и аз няма, а и не мога да го променя. Според мен обаче, с Вашите думи, Вие накърнявате достойнството, честта и личността им и аз не мога да позволя това! Не мога да позволява да ги лъжете и да ги карате да се надяват, че основната задача на г-н Станишев в Брюксел ще бъде да помогне на БСП да се върне при своите избиратели.

Вероятно се чудите, как смея и мога да обсъждам тази тематика, какъв съм аз, че да я обсъждам. Г-н Симов, аз съм български гражданин, студент, който изучава “Европейска интеграция” и имам пълното право като такъв и като човек, който иска да живее в една по-добра държава, да споря с Вас и да се боря против залъгващите думи, които ни представяте! Искам да Ви кажа, г-н Симов, че този текст не е написан специално и само срещу Вас, вероятно Вие сте много по-компетентен и мислите по много по-различен начин, но просто изпълнявате дадените Ви опорни точки. Като представител на в. Дума, печатният инструмент на БСП, Вие все пак носите отговорност за своите думи. Затова на много места в написаното, когато казвам “Вие”, “Вашите”, “Вас”, “Ви” - имам предвид, както Вас, така и партията, която обслужвате.
И моля Ви, запазете си здравето, не се отчайвайте, че няма да успеете да изградите ангелския образ на г-н Станишев, повечето българи са в истерия, не заради "шумните реакции" на "българската публичност", а от радост, че ще се махне от страната ни и няма да го има поне няколко години, ако въобще се върне.


Мнието е публикувано в dir.bg:

http://dnes.dir.bg/izbori-2013/temite/tag_mnenie/-122244/mnenie/16939890
 

DMS Bulgaria

За пореден път се видя, че в България не съществува държава. Наводнения, разрушения, жертви и никаква политическа отговорност, за сметка на политическо замеряне с обвинени, трупане на предизборен рейтинг и култови изказвания на висши ръководни фигури ( “виждате как понякога времето прави "неприятни шеги" ). Ако загубата на човешки живот, дом и прехрана е шега, то кое не е за Вас? Надявам се никога да не разбера отговора на този въпрос…

Помогнете на България, пратете sms с текст DMS Bulgaria на номер 666, такса няма да Ви бъде начислена с изключение на църковните служители!

Моля ви, направете го, помогнете, както се вижда  това е единственият работещ начин да се справим с проблемите ни. Силата е във вашите смс-и! Те са помогнали да се случат толкова много животоспасяващи операции, купили са купища лекарства, инвалидни колички и животоподдържаши системи, давали са надежда на деца в неравностойно положение, строили са домове - разрушени от наводнения и свлачища и още, и още и продължават да го правят сега, отново успешно, в помощ на Варна и Добрич.

Организация DMS Bulgaria, с удоволствие иска да Ви покани на концерт, който ще има за цел събирането на средства за България. В събитиято ще участват редица известни личности, певци и актьори, някои от тях ще дарят 100 лв за каузата, а други ще се откажат от хонорара си за участието. Не пропускайте това събития, то е в името на бедстващата ни страна.

Гвоздеят на програмата ще бъде група Ъпсурт с новия си хит - “Животът ми е DMS”.

Средствата събрани от смс-и, помощи и концерта ще бъдат използвани за:

- Обучение на DMS политици;

- Написване на DMS Конституция;

- Създаване на DMS партии;

- Организиране и структуриране на DMS институции;

- Реформа и изграждане на DMS финансова, социална, образователна, съдебна, външна и прочие политики;

- Изграждане на DMS бъдеще

Моля, дарете Вашите спестявания, нека изградим едно още по-силно DMS общество, нека направим България една силна, стабилна и развиваща се DMS държава.

П.С. Всеки въодошевил се от идеята, моля да осъзнае иронията в текста и да не праща на вятъра парите си със sms на номер 666 и текст DMS Bulgaria !!!


http://dnes.dir.bg/temite/tag_mnenie/-129903/mnenie/16908964

Моментът за ПРОТЕСТ е сега !!!

Какво чакате, а? Какво още трябва да се случи в тази държава? Колко деца още, а и не само, трябва да загинат; колко още за болните няма да има лекарства или ще са прекалено скъпи, а и несъществуващи в България; колко още лекарска некадърност трябва да понесем; ами безработица, безпаричие, (без)образование, мизерия и още, и още. Кажете де, колко? Това нормално ли е според Вас? Дори да не гледате телевизия или да не сте били в чужбина, или да не сте чували разкази за живота там, на Вас добре ли Ви е в държавата, в която съществувате? Ще ги оставите ли отново да се наговорят и да продължат да ни съсипват?

Не съм политолог, но смятам, че държавата ни е в институционален, политически, финансов и всякакъв друг колапс. Вие вероятно имате други наблюдения, ама аз имам чувството, че всичко се досрутва и ние ще трябва да понесем вече не само част, ами абсолютно цялата тежест, която не съм сигурен, че ще можем да понесем.

Възможно е да не съм прав, това е мое мнение, но не сте ли съгласни, че сега е моментът да изискаме всичко онова, което дори слепия вижда, че трябва незабавно да се промени в държавата ни?

Много добре знаете, че няма за кого да се гласува. Всички се доказаха колко са големи мухльовци и мислещи на дребно крадци, безмозъчни лъжци също и т.н. Да беше само липсата на мозък...ами те нямат и сърце! Няма какво да очакваме от тези хора нито има нови лица сред тях (истински политици), нито държавници. Това ще бъде поредното рутинно гласуване за парламент, в което няма да има грам смисъл, защото играчите продължават да са едни и същи, както и интересите им.

Затова Ви питам, Вие не сте глупави, имате поне някакви наблюдения за живота около Вас и вътре в семейството Ви, искате ли той да продължава така, както си е сега? В момента всички партии са слаби, имат кадрови, структурни, а поради евроизборите вероятно и финансови проблеми, нека ги хванем натясно сега. Хайде да ги доизцедим и да им метнем юздите, силата е в нас, ние сме много, а те са шепа хора с малко власт, а при очакваната #ОСТАВКА ще останат без никаква. Бъдещият служебен кабинет няма да го интересува (в по-голямата си част) чии интереси ще навреди, нека да го притиснем и да извоюваме, колкото можем победи. Те ще бъдат малки, лесни победи, но ще ни помогнат да натрупаме самочувствие, да се сплотим, да заработим като гражданско общество движено от общи интереси. Тогава след изборите, когато скръцнем със зъби и когато покажем, че няма да се задоволим с това, което е било досега, всички ще затреперят от Нас и никой не ще посмее да неглижира Нашия Глас.

ЕКСПЕРТНА инситуционална, образователна, здравна и съдебна реформа - затова трябва да се борим! Не се притеснявайте, експерти има, които даже не са покварени, чудно нали, но за да работят трябва да им осигурим среда и възможност за работа.

И искам да Ви припомня, че нали все пак най-много обичаме семейството си, себе си и родината си, това са причини заради, които си заслужава всичко.


http://dnes.dir.bg/izbori-2013/temite/tag_mnenie/-122244/mnenie/16851983

 

Слаба надежда за Украйна, но все пак е нещо

Сърбия и Босна, ние сме с вас! Стана чудо, покрай случилото се в Украйна и цялото политическо, световно и социално разделение по въпроса, държавите се обединиха. Да, не всички, но и слава богу, че катаклизмът в съседката ни и в Босна и Херцеговина не е по-застрашителен, за да трябва да се намесват още други. Не знам, но аз видях надежда в това, че по време на криза - руски, словенски, германски, български и други спасители и техника бяха пратени на помощ на бедстващите братя сърби. Да, те са наши братя и винаги ще бъдат! Хора от Косово, имайки се предвид тъжната история на този народ и държава свързана с Югославия, са пристигнали също на помощ. Спасителни екипи има изпратени и в Босна, защото там наводненията и свлачищата са причинили ужасни щети и са застрашили живота на множество хора. Македония е изразила готовност да се отзове при нужда, където е необходимо и още редица държави с различни култури и политически настроения са оказали и предложили подкрепа. Всички усилия се обединиха. Много подадоха ръка.

Да, наводненията не са политически или военен акт, те са природно бедствие, но все пак. След събитията на Майдана в Киев и последвалите в Източна Украйна бях решил, че светът е полудял. Обзе ме страх, че човешкият живот, бъдеще и съдба не значат нищо замесени ли са икономически и геополитически интереси. Пък и всичко се случваше толкова близо до България. Вероятно все още е така, не се заблуждавам, че някой ще помисли първо за укранския народ и култура или за Венецуела, Сирия, африканските държави. Този акт на съпричастност към бедстващите балканските народи обаче възвърна в мен вярата, защото тя беше разклатена да не кажа дори, че беше раздрусана здраво, из основи, почти срутена.

Да помогнеш на някого в беда, без да си задължен, когато са застрашени стотици животи, е истински акт на хуманизъм и добросъседство. Вероятно борбата не е загубена, а ние всички сме способни да се грижим и обичаме както отделния човек, така и цели нации, без значение - цвят на кожата, религия, език, доктрини, международно положение, историческа неприязън, политико-икономически интереси и пр. Цинизмът и злобата се оказва, че не са надделели във всички сфери на междудържавните и човешки взаимоотношения. Дадената помощ не може да промени грешните решения, причиненото зло, но може да предизвика милост и прошка, а да повярваш в доброто и да му дадеш шанс е оръжие, което има капацитета да се бори с разяждащите течения в обществата. Аз виждам надежда, дано я видите и вие, защото тя дава сила и вяра, а ние имаме нужда точно от това. Светът има нужда от това.


Мнението е публикувано в dir.bg - http://dnes.dir.bg/temite/tag_mnenie/-45576/mnenie/16716416

ДПС котка Делян Пеевски с “концерт почерпка”

ДПС кани избирателите си на “концерт с почерпка” и включва в списъка на политиците, които трябва да агитират и Делян Пеевски. Информацията се разпространи бързо в редица медии. Новината разбира се е, че се обявява присъствието на г-н Пеевски, който от много време никакъв го няма и е меко казано като призрак. Въпреки че човек трудно би успял да не го забележи. 

Самата партия нищо не знае за неговото местоположение и за евентуални негови обществени прояви. Затова от ДПС са се изхитрили и са направили предизборен “концерт с почерпка”. Надеждата им е, че г-н Делян ще е огладнял и ще мине поне за малко да бодне по едно, до минимум десет, кебапчета. Партията е осигурила да има и музика за душата, че ако случайно техният блуден син се появи да се завърти повечко омаян от гласа на Чичо Тони (Тони Стораро). Всички се надяват ориенталските ритми да отворят апетита му, като по този начин го задържат около избирателите си.

В плана на ДПС обаче има малка пролука, защото песните на Тони, Джамайката и оркестър ‘Фантазия” могат толкова много да разядат наш Делян, че да не остане кьораво кюфте за гласоподавателите. Разбира се, не можем да отречем на г-н Местан, че поне се опитва по някакъв начин да примами своя подопечен (или шеф, не знам точно), за да каже две-три думи на хората.

Евроизборите - задължителната процедура

Евроизборите са безмислено упражнение за България, тъй като тя не е пълноправна страна членка на Съюза. Не е такава, защото българският народ и управляващият елит не са част от идеята “ЕС”, не я припознават и не работят за нейното развиване и усъвършенстване. Поради тази причина те не могат да се интегрират в европейското семейство и да направят страната ни активен негов участник. Членството ни в ЕС е като ходенето на училище - отиваме, защото имаме задължително присъствие, но по време на часовете се въртим, хилим се или мятаме карти на последния чин. Никой не слуша, никой не иска да научи повече, никой няма желание да вземе участие и да подобри работния процес, защото не намираме смисъл в него, смятаме че той не ни е от полза. И сме прави, че е така, в настоящата българска действителност, европейският интеграционен процес не може да проработи, съответно не ни е нужен. При нас липсват основни елементи от неговия механизъм, които да го задвижат, но въпреки това виждайки плодовете от него на запад, сме се захванали като удавник за сламка.

В изборите за ЕП политиците ни не намират друг смисъл освен повтаряното до откат, перефразирам: “тези избори ще покажат българският народ кой иска да го управлява” , тъй като друго не им е изгодно. На тях им е ненужно хората да разберат, че всъщност тези избори определят бъдещите основни политики на ЕС, от които самите те са част. Да направят откритието, че този парламент, там в Брюксел, всъщност работи за всички европейци и това което правят в заседателната зала видимо се отразява на тяхното ежедневие и държава.

Българските евроизбори са борба за рейтинг и влияние на високопоставените партийни лидери. Дебатът за Европа е безмислен, защото не е от полза на техните цели. Той е средство за информираност, за развитие, градация. Изисква обосновано изказване и чуване на различни позиции, защитата им и достигане до решение и консенсус - неща абсолютно чужди на българската политическа реалност, както вътре в нея така и в отношенията й с избирателите.

Затова не се правят и тези дебати, не се обсъждат проблеми, защото реално от тях има ефект. Чрез тях се достига до положителен продукт иницииран от избирателя, и създаден с негова помощ и по негови условия. В процеса на обсъждане на различните кризисни въпроси, ще изскочат и досегашни постижения и практики на ЕП и хората ще се замислят, ама тези там май наистина работят, а тук защо не става? Бягането от задаване на правилните въпроси е рутинно действие в нашата действителност, което е превърнато и в основен политически похват, а при един дебат винаги могат да се появят неудобни въпроси.

Евроизборите представляват поредната процедура, която страната ни трябва да изпълни поради подписания договор за членство с ЕС. По същия принцип се приемат и чисто формално докладите от ЕК, с препоръки, които не се изпълняват, с истински експертни мнения. Те не значат нищо, защото трябва, трябва да не бъдат чути и да нямат ефект. И докладите, и евроизборите се превръщат в инструмент на нашата политическа върхушка за техни си цели, които използват по тяхно си усмотрение. Как да не бъде и иначе, ако решат предизборните кампании да се проведат като в западните държави, европейските избори за ЕП не биха им донесли нищо добро.

Публикуванo в "Мнения", Dir.bg 

http://dnes.dir.bg/izbori-2013/temite/tag_mnenie/izbori2013-122244/mnenie/16676340
 

Гласът на Критика №1

България е посредата в класацията за индекс на мизерията. Моля?

Какво ще рече това, че ние сме златната среда ли? Нито много добре, нито много зле? Мале ле, явно ще трябва да преоткрия светогледа си и да си направя операция на очите, защото цайсите май вече не ми вършат работа.

Да започнем от самата идея - класация за индекс на мизерията. Ко? Не знам за вас, но според мен или живееш в мизерия, или не. Явно това моето е някакакъв тип позитивистично мислене, без никаква съществена връзка с реалността, защото такъв индекс, както разбрахме си съществува и си действа. Какво излиза, че в целия свят има мизерия. Ми, много хубаво, така ще си станем още по-близки и ще имаме още една обща тема за разговор, освен озоновата дупка и глобалното затопляне. Значи, отивам аз в Сърбия и им казвам - о, здравейте како сте, вашата мизерия као е, еми мизерия, отговарят те свивайки рамене, след това почвам да им се плезя и да им се подигравам, че нашата мизерия е по-добра от тяхната и тяхната за нищо не става. Ха, ха! Русия най-вероятно ще завземат още по-голяма част от Украйна, защото пък на украинците не им трябва толкова много мизерия, а той СССР голям, няма да я усети много, много. Дайте да си направим и квоти за емисии на мизериите, като с газовите емисии и да правим алъш-вериш. По-мизерните държави ще продават мизерия на онези, които си нямат много, ще се развие нов бизнес, свежи пари ще влязат в икономиките, абе направо си е удар в десятката. Без такива глезотии вече - безработица, проституция, наркотици, оръжия - това вече не е нищо, започваме да играем на едро! Само трябва да се внимава с нашите политици, че те са направо виртуози в създаването на мизерии. Без да искат могат да направят така, че целият пазар на емисиите с мизерия да рухне, но пък вероятно търговията с мизерии ще е най-добре развиващата се част от българската икономика и с право ще се гордеем с нея.

И какво излиза в крайна сметка, че ние реално сме си много добре. При нас е мизерия, ама не много, достатъчно. Пък аз се чудя как може да сме толкова добре в България, а то защото направо цепим мизерията на две. Защото сме средно мизерна държава със средно мизерни хора, средно мизерни институции, средно мизерен живот и прочие. Мисля, че всички групово трябва да благодарим изключително на нашето, много и вечно мизерно народно събрание, което ни е отредило това почетно място в класирането. Аплодисменти, подайте им мека тоалетна хартия, моля.

П.С.

Последният да пусне водата!

П.П.С.

Имам съмнение, че правителствата в България всъщност работят на две места, защото им е трудно да се издържат, а и талантът им е прекалено голям. Според мен те ходят едно след друго да управляват и във Венецуела и там дават всичко от себе си, затова държавата е на първо място в индекса.

Окупаторите. Неслучилите се човеци!

За да се случиш човек, ти първо трябва да станеш част от реално съществуващо гражданско общество. То, заедно с правовата държава, са стълбовете на онова пространство, където е възможно да се осъществи развитието и просперитета. Те пък от своя страна са задача на хората и действията, които те предприемат за сбъдването им, е всъщност актът на случване, на тази по-висша тяхна форма, човекът - "едно открай докрай напрегнато усилие, продължителен труд".  

Това означава, че тогава и само тогава, когато са изпълнени условията, този индивид ще има достатъчната вяра, усещането за отговорността и готовността за нужното свръхусилие, което да благоприятства осъществяването на идеала.

България не е нито правова държава, нито хората живеещи на територията й могат да се нарекат гражданско общество. Тези млади хора, различни от останалите българи, имат нещо много специфично в себе си. Те искат своето светло бъдеще, искат да се развиват, страната им да се развива и имат силната вяра, че могат да променят абсурдната българската реалност - политическа и обществена. Те са онази нужна част така необходима, за да се завърти колелото на еволюцията, на добрата промяна.

Виждате ли сами вече трагедията. Има едни студенти, които органически имат нужда от промяна на средата, "обществото" и държавата, в която живеят. Имат вярата, тя е причината за това тяхно желание, но тя не им е достатъчна. Те се задушават. Без тази промяна те ще загинат. Без тази промяна всички те и още много други недотам осъзнати, ще се претопят в масата от свои, "заспали" сънародници. Или ще оставят родина, семейство и приятели и ще отидат на Запад. 

Коя е онази сила, която ги тласка? Коя е тази вяра, на която са толкова предани? Коя е тази толкова здрава опора, на която са се облегнали с цялото си тяло сигурни, че няма да поддаде? Коя е тази, която гарантира успеха на нелеката задача поели върху плещите си?

Вярата, че можеш да промениш статуквото, че това може да се случи чрез действия и свръхусилия.  Тя е вътрешният глас, който е достатъчно само да чуеш и да го последваш. Тогава се появява онази сила, която подбужда към действие и преодоляване.

Това е вярата на притиснатия в ъгъла звяр. Онзи звяр, който е на изчезване и е готов с цената на всичко да не даде живота си току-така и да изчезне в небитието. Той ще се бори с всички нужни средства, той няма да отстъпва, той ще направи и невъзможното, за да избегне опасността и да случи своето бъдеще, което заслужава.

Вярата на обречения, няма по-силна от нея. Ако това определение ви се струва твърде фаталистично може да я наречем също - последната надежда на невинния осъден на смърт. Искрената вяра, че чудото е възможно, че бъдещето, държавата, хората могат да бъдат по-добри.

Защо сега?   Защото още година-две и те ще бъдат хора със семейства, с постоянна работа и ако не се преборят сега с проблемите на страната си, няма да има кога. Те ще трябва да приемат абсурдите, така както много други вече са го направили и да се пуснат по течението.

Къде се бяха скрили до този момент? Да откриеш вярата вътре в себе си е трудно. Тези студенти са на различни възрасти. Те са малкото щастливци, появили се в диапазона на няколко поколения млади хора, които имат щастието да вярват и тази вяра да бъде силна, несломима.

Хора, чуйте и последвайте вътрешния си глас, той е вътре във вас. На тези студенти са им нужни обществени отношения с човеци. Обществен дебат с Граждани, за да станат идеите общи, а не само "техни" и да могат да се превърнат в реалност. Тези взаимоотношения или общественият дебат е условието за създаване на така желаното Общество. То пък е "ключовото условие" за създаването на личности. Оттам нататък и според вложените свръхусилия пътя е ясен. В крайна сметка каузата е обща, работата трябва да я свършим заедно, чрез "говорене" - действия.

Опитайте се, поне! Дайте надежда на тези млади хора, че могат да станат човеци. Те са започнали, подкрепете ги, помогнете на себе си и на тях, без Вас нищо може да се случи...

Ако окупацията е лъжа...

Какво ще се случи, ако ядрото окупатори се окаже платено и с партиен гръб? Тръпки ме побиват само от мисълта. В моите наивни, идеалистични очи това звучи като светотатство.

Страхът, че този студентски порив на свободата всъщност е фалшив, ще е последният гвоздей в живота на много от нас. Последиците ще са ужасяващи и ако някой реално е режисьор на този спектакъл, то той ще бъде истинско въплъщение на мисълта на Сатаната.

Ние, младите ще бъдем пречупени. Край с нас. Край с вярата в доброто, в бъдещето, в хората. С вярата въобще. Ще изгубим силата на нравствения си радар. Този, който засича лъжите, провокациите, корупцията, мафията, антидържавността и антихуманността.

Радарът, който ни казва – Това не е правилно, това е лошо. Страни от него, бори се срещу него. Нашата ръка вече няма да може безпогрешно да посочва кой е правият и кой е кривият. Кой да последваме и кой не. Кои идеи, идеали и модели са истински, а не лъжовни.

Моралните ни ценности ще се приравнят с тези на масата. Ще се превърнем в клонинги, служещи на онези, които толкова презирахме. Чистотата на духът ни ще се претопи в смога на отчаянието.

Способен ли е някой на толкова жестока постъпка. На толкова радикална мярка, с която цели да запази личното си благополучие и това на определени кръгове от хора. Чели сме и ставали свидетели на всякакви жестокости. Да осакатиш цвета на нацията, като я подведеш, това би било едно ново измерение на категорията – Зло.

Немислимо, невъобразимо дори, въплъщение на низкото. Един такъв нравствен геноцид е способен да ни унищожи, както като будни студенти, така и като хора. И мен ме е страх. Ужасно ме е страх това да не се окаже истина.

Кой освен смелите, неосквернените млади сърца, би се борил за морал и прозрачност на държавниците, държавните дела и хората въобще. Това е утопия, и тя е толкова сладка, нали. И макар утопия, тя дава надежда, че някой иска в България нещата да се случват по-добре, животът да е по-поносим и бъдещето по-ясно.

За жалост на нас, българите, само надеждата ни остана. Една единствена, която ни дава сила и смисъл да продължаваме напред. Само ние младите останахме единствени, на които да разчитате. Така че, скъпи родители, надявайте се и вие колеги също, тази толкова радващо и прекрасно - ” ранно събуждане”, да не е просто един фарс.

Без нашите крила, полет е невъзможен. Не ми ли вярвате? Ами , виждали сте кучета след кастрация нали…


Публикувано в Dir.bg :

 http://dnes.dir.bg/izbori-2013/temite/tag_mnenie/-122244/mnenie/15379654

Защо и сега не ни се получава?

Имаме си всичко - и барикади, и гаврошовци, и "Свободата води народа", и писатели, отдадени на идеята. Защо тогава не се получава?

Много просто - защото не знаем ние кои сме и какво искаме, защото сме закърнели и корозирали, заради това. Нито сме българи, нито сме народ.

Нито имаме интелигенция, нито политици. Нито имаме съвест, нито имаме жар. Нито имаме вяра, нито имаме сърце. А най-лошото е, че нямаме Човеци и състрадание в душите си, доброта.

Захвърлете чуждите символи, те не са наши. Отречете се от старото си Аз и го запратете срещу нашите противници. Бъдете единни и покажете разбиране, спечелете доверието ни с дела.

Бъдете хора, станете едно и създайте нов свят, със свои правила, защитете новите идеи и се борете за тях. Ние ще Ви подкрепим. Нашата Родина ще застане зад Вас с всички свои деца, а Вие ще бъдете нашият авангард.

Но покажете се, Лидери. Говорете в един глас. Помогнете ни да Ви повярваме и ние не ще Ви обърнем гръб. Не гледайте на тези толкова сериозни дела като на шега. Изявете се като истински отдадени и отговорни личности.

Бъдете смели да пробвате, да бъркате, да се поправяте. Къде е Вашият замах?

Потърсете го, развихрете се и се понесете напред. Не се крийте в миши дупки, не бъдете къртици – Вие, „свободни медии” и „писатели”, и Вие, „професори”, „учители”, „общественици” и „млади хора”.

Престанете да мислите единствено за себе си, надигнете глас и изпълнете дълга, който имате... към Вас и към Своя народ и държава.

Ама ние се пробваме, стоим вече повече от месец, скандираме и крещим, и никой не ни подкрепя!

Ами какво очаквате? Когато протестът не е в своя пик, помагате ли на възрастните хора да пресекат улицата? Инициирате ли кампании за събиране на дрехи и храна за туждаещи се хора?

По Коледа и Великден сещате ли се за онези стотици навън, които няма къде да празнуват и нямат залък да сложат в устата си? Пазите ли улиците и блоковите пространства чисти? Трошите ли новото, пазите ли старото?

Помагате ли на ближния си (приятел, роднина, случаен човек), когато е в нужда?

Усмихвате ли се? Тези неща зависят от Нас, не от държавата!

Кой очаквате да Ви подкрепи?

Докато не направим така, че да се чувстваме единни, никога няма да се получи. Ако ние не си помогнем, няма кой! И това е самата истина.

Помогнете на Нас, за да помогнем и ние на Вас. Нека се променим заедно! Нека въображението и свободният ни дух се слеят в едно. Нека доброто в нас да надделее и стъпка по стъпка да постигнем това, над което всеки един от нас има изконно право - Да живеем нормално и истински, като хора.

( Политици, прочетете „Записките” на Захари Стоянов или произведенията на Алеко Константинов, за да видите какво представлявате. Повярвайте, за повече от 100 години не сте се променили ни най-малко. Някои от вас дори продължават да носят старите си родови и фамилни имена, останали оттогава.

Толкова ли не можахте да се научите в дипломатическите училища в чужбина как се управлява народ и води политика. Не виждате ли механизмите в другите държави какви са? Ами когато ни изцедите до последната капка, какво ще се случи?

Разбере, че нас не ни интересува колко милиона ще откраднете, ако искате станете дори милиардери - стига да спрете да бъдете толкова нагли и да направите така стандартът на живот да бъде поне като средния за Западна Европа. Толкова ли е трудно? Оправете пътищата, вдигнете пенсиите и заплатите, открийте нови работни места и оправете здравеопазването. ЕС дават пари за щяло и нещяло, възползвайте се, да му се не види. Пък после крадете, нас не ни интересува...)