***

Най-обичам София, когато през нощта задуха вятърът откъм Витоша и ми донесе онзи спомен от Балкана...мирисът на горска прохлада, райскозелен мъх, млади, росни тревички и прорязана с бръчки кора на достолепните дървеса опиращи небето... тогава макар и за миг се връщам вкъщи... 
и сякаш чувам дори шума на кориите, които тихичко ми шепнат легенди за любов и геройства, за забравени, отдавна отминали дни...

Доза въз(за)дух

Живейте

и пийте, и чукайте се
кажете - обичам те,
на него, на нея,
а после помахайте леко с ръка
и с усмивка - сбогом...на майната ти
на тебе любов и ти свят,
върви по дяволите и наздраве
за кривото ежедневие
уиски, цигари и секс
венозно в сърцето
тотален морален разпад
храна за душата ми
изкушение
водещо до пристрастяване
да (не)дишаш свободно.

Доза въз(за)дух

Живейте

и пийте, и чукайте се
кажете - обичам те,
на него, на нея,
а после помахайте леко с ръка
и с усмивка - сбогом...на майната ти
на тебе любов и ти свят,
върви по дяволите и наздраве
за кривото ежедневие
уиски, цигари и секс
венозно в сърцето
тотален морален разпад
храна за душата ми
изкушение
водещо до пристрастяване
да (не)дишаш свободно.

***

Ще поискаш ли от мен
да правим планове за утре
или ще хванем влака за морето
и ще спим на дюните, където
се чуват само морските китари.

Ще поискаш ли от мен
да бъдем като другите
или ще осъмнем със вълните
на някой нов, потаен бряг,
и  там по цял ден бира,
а по цяла нощ  любов.

Ще поискаш ли от мен
да бъдем вечно двамата
и приливът  да ни погълне и удави
или залязващото лято да ни раздели,
така случайно, както и събра ни.

***

Ще поискаш ли от мен
да правим планове за утре
или ще хванем влака за морето
и ще спим на дюните, където
се чуват само морските китари.

Ще поискаш ли от мен
да бъдем като другите
или ще осъмнем със вълните
на някой нов, потаен бряг,
и  там по цял ден бира,
а по цяла нощ  любов.

Ще поискаш ли от мен
да бъдем вечно двамата
и приливът  да ни погълне и удави
или залязващото лято да ни раздели,
така случайно, както и събра ни.

Снощи с последния влак

Очите
се срещат, блестят
усмивките ни казват здрасти
ти свеждаш уж свенливо глава,
аз идиотски ти се изплезвам - хайде,
глупако, тръгни, спри я и пийте по бира
разкажи й живота си, а тя на тебе нейния
покажи й колко големи са мечтите ти и й кажи,
че тя е най-големият ти блян и искаш да я сбъднеш,
но вратите на метрото се затвориха с трясък...
до скоро ти непознатата, мисля си аз,
на отминаващите й руси коси
знаейки, че никога вече
няма да я видя
нито тя,
мен.