Враг

Колете, бесете, ако и това не ви стига

на южната граница всички разпнете -
децата с почернени майки,
момчета, момичета, старци.
За пример - пребийте ги с камъни!
А от дрипите направете си флаг,
кървав и срамен - сами сте си враг.
После с дълбоко темане до земи
се поклонете на вашите властници,
вие, оскотели подгласници
оправдайте им всяко бездействие,
простете всеки патрон, атентат и лъжа,
всяка сълза
и разбита човешка съдба.

***

Няма смисъл от думи,

щом всички крещят

със злоба и слюмка срещу им,

и искат с юмруци,

с куршуми и кръв

да дадат своя пример. На бран!

Кълнат се те гръмко

във всичко най-свято.

Ууу! Идете си! Светът е голям!

Тук няма място за вас!

Тук не е за ислям!

…

Така една борба що е човешка

стана животинска

и грозна,

нечестна,

а нашите ценности

захвърлихме с лека присмешка.

Живот

От всички куршуми 
изстреляни в нас
боли само един
не оня уцелил сърцето,
а ранилият смъртно мечтите ни.

***

петък вечер е

с чаша вино в ръка,

а твоята история е някъде навън

но не се случва

или по-лошо

случва се на друг

Бутилката на три вечери

от всички любови

най-много обичам тази,

която е последна и завинаги

дори да е неслучила се

или отдавна отминала ме.

***

дори да измиете чашите с вино,

оближете лилавеещите устни

и проветрите стаята

истината пак ще е сладко-кисела

но дали ще ви боли главата

изборът е ваш

***

няма значение колко рокли ще си купиш

щом вечер не са събличани от мен

нито червилото ти дали е сложено добре

ако не бъде размазано от устните ми

пулсът ти ще продължи да отслабва

колкото и бързо да бие сърцето

щом е тъй далече от моето.

Снежковци

сиви снежни човеци

ходеха тежко по скованите улици

все намръщени с криви лица

морковеният им нос спаружен

шапката проръфана от молците

копчетата на палтата им изпопадали

целите омотани в парцали

приведени,

а въгленът в очите им

загаснал,

на тяхно място две малки дупчици

Като призраци те кръстоват улиците,

а коледните лампички

хвърлят върху им мрачни сенки

няма я зимата за тия снежковци

да им зарумени бузите

отгоре да им наметне нова премяна

да изрисува по лицата им топла усмивка

със снежинки и мраз

а северния вятър да ги приспива.

Защото всички чакаме нашата си

приласкващо люта,

спираща от студ сърцето

мека и уютна снежнобяла зима.

***

капките дъжд тарамбучеха
в ритъма на сърцето ми
сякаш чувах токчетата й
все по-близо до мен...

***

питаме се

какво ли щеше да е

ако не бяхме закодирани

в нули и единици,

блокирани

във виртуалната еволюция

на цифровото ни ДНК,

но почти никой не знае

***

Яко съм зациклил
в настоящето, в бъдещето
абе, в почти всичко,
но най-вече в една любов,
без остри ръбове
която въртя като кубчето рубик
през времето,
когато не знам къде да дяна
и какво да правя
с остатъците от сърцето ми