Powered By Blogger

събота, 2 август 2014 г.

Първи етап на българската модерност



(Обща информация и опорни точки)  

Лекции по Българска литература, спец. българска филология, СУ "Св. Климент Охридски"

-         Първо е ранната българска модерност – после символизъм, сетне е същински Модернизъм и експресионизъм; Сюреализъм
-         Започваме с автори от които ще се състои кръга Мисъл
-         1866 – роден Славейков в тРЯВНА; изживява почти всички изпитания след освобождението, което определя душевността му;
-         Всички автори се вживяват в ролята си;
-         Славейков още от млад се е възприемал като страдалец, бил е яростен към низкото; преклонява се пред бащата, литературно възпитан, възхищава се от руските романтици- тургенев, пушкин,лермонтов; немските философи – гьоте, хайне, нитсше; българския фолклор; обучението му в лайпзиг също оказва влияние;
-         Всички наши ранни модернисти се повляват от нитсше и ибсен
-         В лайпзиг Славейков работи; в творчеството му е въплътена философията на личността, когато се връща в България сам отива при Кръстетв в реакцията на сп. Мисъл;
-         Поетика: наблюдава се персонализъм – всяко послание е изградено чрез фигура; герой, който в отношенията си с другите хора предава посланието в произведението
-         Жанрово обособени групи: нравствено-психологическа („Ралица“/ „Бойко“ в бойко героят не преживява изпитанието, в това се крие жертвата)
-         „Симфония на безнадеждността“ – насилникът Зевс се опитва да накра Прометей да му каже истината за света, приковаваа го – страданието извисява личността;не се сломява, устоява – насилникът е жертва;
-         2 битови поеми със стилизирана фолклорна поетика – Коледари/ Епиталамии
-         „Коледари“ – изцяло изграден от ритуала коледуване; чрез песни е разказан обредът;няма нищо оригинално; описва се патриархалният свят; сякаш няма движение напред; българското село е без промени, неподвижно, хората изпълняват едни и същи функции;
-         И в двете поеми героите нямат лични имена; героите повтарят едни и същи епитети; стопанинът винаги е добър, трудолюбив, грижовен; майката – стара, за нея къщата е светът;
-         Девойката е хубава и важна инвестиция;
-         Момъкът – послушен и трудолюбив
-         Внучето – златно – патриархална инвестиция в бъдещето;
-         Идеализирана картина на патриархалното село, липса на индивид; няма конфликти;
-         Този идеален свят е носталгична картина на българския патриархален живот от преди век;
-         Колкото повече са социланите проблеми, толкова почвече литературата се нуждае от нещо идеализирано, недействително в модерното време;
-         „Луд гидия“ – тмата за твореца, орисан да бъде човек на изкуството с дарба ддена от Бог, която никой не рабира; темата за личността и тълпата;законът се прекланя пред твореца; хепи енд; без страдание, смърт, болест и изпит;
-         Славейков сякаш се идентифицира и изразява чрез своите геро;
-         От началото на века работи в Нар. библиотека

Няма коментари:

Публикуване на коментар