***

Минаваш край мен, ти си лека въздишка

изплъзната измежду пръстите ми, мимолетна

като мечтите ми - мехурчета от морска пяна.

***

Залезът се прокрадна далече в очите ти,

главите ни склонили се една към друга.

След миг в прибоя мярнах за последно

крайчецът на русолявите ти масури.

***

Притъмня. Само отблясъците на любовта ни

се отразяваха по вълните. Потрепващи спомени

или неуловимите удари на сърцето ми.

****

Открадвах и влюбвах сърца в себе си,
а от тъканта им правех арфи тъй чудни,
че всички любови по света изстиваха
готови да ги вплета в мелодията ми

***

Чувалът, с който като дете се пързалях по баирите в снега, все още висеше окачен на вратата в зимника. Познах го някак, въпреки че сега приличаше на обикновен боклук. Стоеше точно там, където го бях оставил в онази последна зима, преди да порасна. На ръждивата закачалка до един сноп вече повехнали билки и връзка ключове за отдавна заяли врати.

Прокъсан и прашасал, някога пълен със спомени, сега те сякаш бяха изтекли от дупките му и потънали измежду проядените греди на пода. Нямаше кой да му направи кръпки, през всичките тези години, а аз и не бях шивач. Не знаех дори за кой край да хвана иглата.

Обърнах го наобратно и го изтръсках. Нищо не стана, освен, че се вдигна сив облак, от който се закашлях силно. Захвърлих го настрани. Допирът до грубия плат обаче ми се стори някак познат. И този леко стипчив мирис. Не спрях да го усещам и след като се върнах в града. Малко ме стягаше от него. После изведнъж спря. Повече така и не го долових. Нито се сещах, че някога го е имало.