Как може
отворената за всяко възприятие душа да загърби заобикалящия я свят и да се
фокусира единствено върху един случил се щастлив момент!?
Това е лицемерие. Вътрешно самоунищожение. Престъпление против
човечеството, против провидението дарило те със сърце, чрез което да почувстваш
всеки стон и усмивка. Сърце-хранилище на хубаво и лошо. Аз възприемам със сърцето
и душата си. Те са моите рецептори, моите устни и език, моите очи и уши. Те са
ръцете ми, пръстите, кожата ми. Добре че имам способността да изпадам в
летаргична апатия, защото до сега да бях изтръгнал сърцето и поругал душата
си.
Знаете ли, аз ги
чувствам досущ като жив организъм в мен, като една по-различна и по-истинска личност, която е наясно, че не и е отредено много време... Те, сърцето и душата ми, се радват и плачат, и боледуват, и
празнуват..
Докато те живеят...аз ще бъда човек.
Докато има други по-малки и
по-големи покрай мен,
с които да се подпираме взаимно,
под напора на бурята...
