Заседанията на Народното събрание са като учебните занятия в училище. Има звънец (мелодийка) за начало, почивки и край. По традиция отсъстващите са доста. Повечето минават с извинителни бележки от мама, тате, кварталния кръчмар или са отпечатали на домашния принтер медицинско, че ги тресе хормонът.
По време на заседание никой не слуша. Когато някой го изпитват отпред пред дъската и каже някоя глупост/умност другите го освиркват или бият с ръка по чиновете. Някой постоянно си говори със съседчето си. Други се разхождат или излизат по средата на урока да пушат. Трети си бъркат в носа, играят си на телефона или драскат с химикал - Пешо беше тук, а най-често класиката - КУР.
В междучасието се случва да има сдърпвания. Тогава идва директорката, барабар със зам.-директорката и класната, строяват вагабонтите и им казват, че ако не се сдобрят ще накажат целия клас. Побойниците с неохота си подават ръце, вече замислили следващия зулум. Никой обаче не знае, че те всъщност се престрували и цялата работа била заради някоя мацка, на която й трябвало време да си препише домашното.
Когато в петък има час на класния (разбирай - Парламентарен контрол) почти никой не присъства. Освен двама-трима натегачи, които винаги имат въпроси, на които получават или дежурни, или отнесени отговори.
Много често след училище депутатите имат СИП-ове. Те всъщност са задължителни и поради това са много досадни и макар да им носят кредити ги мразят. Викат им комисии. От друга страна обаче там те си пишели домашните по съответните предмети или поне научавали какви въпроси ще има на контролните работи.
В стола на даскалото, извинете, на парламента, почти никой народен избраник не се храни. Повечето са от “готините”, затова предпочитат да пушат и да ходят до съседните будки за кроасани с лимец и шоколадови пръчици без глюкоза (а именно - да си поръчват кетъринг).
Най-страшно е като дойде родителската среща. Залогът е голям. Тогава се разбира дали някой е толкова зле, че няма да изкласи годината. Както и дали си е показвал бележника на техните или е поправял оценките с коректор. Общо взето денят на Страшния съд. Но пък тези срещи са на 4 месеца, така че всеки има време да подготви майка си и баща си за това колко е лоша учителката, училището, как той не може да има добри оценки, защото няма пари за частни уроци и т.н.
П.С.
Еххх, колко хубаво и безгрижно беше в училище!
