Кръстопътища

Красива картина. Живот и семейство.

Работа – някаква; и лоша ,и хубава.

Храната –  по избор; и скъпа, и евтина.

Реалността – отдавна не е девствена.

Редят се годините. Утайка в душата.

Децата порастват. Очите кървят.

Житейски проблеми, моменти и истини.

Въпрос. Накъде всъщност вървя ?

Крача. Препъвам се. Пътища няма.

Полусирак в непрогледна мъгла.

Лунен лъч, отразен от сърцето ми –

пътека тъй скъпа...макар в бодли и трънак!

Плачевно

Сив. Студен. Безличен. Тъжен е градът -

изпочупена детска площадка.

Селото – безлюдно е. Нивите в бурени спят.

Човекът ли? Далечен спомен...

Прокълнато племе. Безсилно, бея вяра.

Бездънен душевен контейнер.

Бездънни джобове, задънен живот.

Сенки. Зомбирани хора...и плесен.

Зловонни течения се сблъскват край нас

за жалост...всичките бият на кухо.

Поемаме въздух. За колко? За Час?

Вдишваме. С умисъл...!!!