Бълнуване за реалност

Сънувам известия от теб -

червени нотификейшъни,
за механични мисли
и технологични усещания.
Кодът на сърцето ми
е изграден от палчета и сърца,
твои, чужди, всякакви.
...А някъде в потока
на показност и самота,
потънаха последните ми думи,
кратка епитафия, нехаресана,
без тъжни човечета или сърца,
белязала профила ми
със забрава
завинаги....

Сънувах, че мога да мечтая,

ей така, безгранично и простичко.

Днес не отидох на работа,

цял ден измечтавах дъги и геройства.

Шефът прояви разбиране,

попита ме скришом - А аз може ли?

Казах му, че не знам,

но ако успее да отрича докрай

и да повтаря, че нищо не помни.

Скоро, го хванаха, издал се,

ходел на сън и мечтаел на глас.

Мен обаче не успяха,

аз отдавна съм далеч,

отвъд тук.

***

Една и съща сянка се показва

иззад всяка дума и жест

съществото й напира да обгърне

и мене, и тебе, целия ни свят.

Една и съща сянка се прокрадва

в сънищата и мечтите ни -

плаши, че ще бъде винаги там,

че нищо не може да я спре.

Една и съща сянка.

Твоята!

***

A star shines in the sky. A world dies. A first cry on Earth.

****

Обвиненията не са като едно време

сега всеки може да се сдобие с такова.

Раздават ги на чакащите по лифтовете,

има ги и по реповете на спирките,

в подлеза дори абонаменти правят

едни красиви момичета.

Такова клише са станали,

модата обаче остарява,

а истината остава завинаги.

Ден-някой-си-пореден

В една съдебна зала видях

зад верига с катинар

заключени законите -

да не би някой да ги прочете,

а и още по-страшно да ги използва.

И един среден пръст мярнах,

дето за чеп за зеле не става,

един такъв спаружен,

никоя стабилност не би разклатил.

С неистините пък сме вече на здрасти,

пием бира и сме се зазяпали

във въпросите увиснали в нищото

там, между правдата и кривдата.

Гледам ги тия пет жълти лалета в буркан

и се чудя как да се скрия по-далеч

от заболикалящата дива профания,

че да драсна поне два свестни стиха…