Живот

От всички куршуми 
изстреляни в нас
боли само един
не оня уцелил сърцето,
а ранилият смъртно мечтите ни.

***

петък вечер е

с чаша вино в ръка,

а твоята история е някъде навън

но не се случва

или по-лошо

случва се на друг

Бутилката на три вечери

от всички любови

най-много обичам тази,

която е последна и завинаги

дори да е неслучила се

или отдавна отминала ме.

***

дори да измиете чашите с вино,

оближете лилавеещите устни

и проветрите стаята

истината пак ще е сладко-кисела

но дали ще ви боли главата

изборът е ваш

***

няма значение колко рокли ще си купиш

щом вечер не са събличани от мен

нито червилото ти дали е сложено добре

ако не бъде размазано от устните ми

пулсът ти ще продължи да отслабва

колкото и бързо да бие сърцето

щом е тъй далече от моето.

Снежковци

сиви снежни човеци

ходеха тежко по скованите улици

все намръщени с криви лица

морковеният им нос спаружен

шапката проръфана от молците

копчетата на палтата им изпопадали

целите омотани в парцали

приведени,

а въгленът в очите им

загаснал,

на тяхно място две малки дупчици

Като призраци те кръстоват улиците,

а коледните лампички

хвърлят върху им мрачни сенки

няма я зимата за тия снежковци

да им зарумени бузите

отгоре да им наметне нова премяна

да изрисува по лицата им топла усмивка

със снежинки и мраз

а северния вятър да ги приспива.

Защото всички чакаме нашата си

приласкващо люта,

спираща от студ сърцето

мека и уютна снежнобяла зима.

***

капките дъжд тарамбучеха
в ритъма на сърцето ми
сякаш чувах токчетата й
все по-близо до мен...

***

питаме се

какво ли щеше да е

ако не бяхме закодирани

в нули и единици,

блокирани

във виртуалната еволюция

на цифровото ни ДНК,

но почти никой не знае

***

Яко съм зациклил
в настоящето, в бъдещето
абе, в почти всичко,
но най-вече в една любов,
без остри ръбове
която въртя като кубчето рубик
през времето,
когато не знам къде да дяна
и какво да правя
с остатъците от сърцето ми

***

лоши пиячи няма
сутрин повръщаме 
ежедневието
предателството
грубите думи
самотата
лошият секс
несподелените усмивки
и безчувствените целувки
влезли в системата ни
удавени в алкохол
предишната нощ

***

играх със сърцето си
сякаш имам второ
горя то и гасна
пъти безброй
накрая остана
съвсем малко фитил
а той пали се най-трудно
(но вечно пламти...)

***

искам очите й

да си ги прибера в джоба

и когато ми стане криво

да ги вадя и да си ги гледам

очите й са ядрото на земята

прогарят те и оставят

незаздравяваща плът след себе си

боли много,

но искам да ме боли само мен,

докато не изстинат.

***

няма ли спирка на която да изчакаме
всички думи затаени, неизказани
а след като ги чуем, да скочим във влака
който да ни отнесе далеч от тях и от всеки

после, седнали във вагон-ресторанта
да пушим ароматни цигари с кафе и уиски
а покрай нас да отминават размазани,
любовите, които не посмяхме да имаме

***

В крайна сметка никой не живее живота, егоизмът да съществуваш надделява при всеки, и се превръщаме във воаьори на битието.

За да разбереш какво се случва в света трябва да си постоянно в интернет, но в този момент преставаш да бъде част от него, а само наблюдател, спираш да го живееш и трябва да избереш – искам ли да знам всичко, да знам формулите по които земята се върти, или искам да си платя таксата, да се кача на въртележката и да си изкарам хубаво. Затова повечето журналисти сме луди, имаме раздвоение на личността, което въпреки че е болестно състояние перфектно ни помага да си вършим работата, без особено много да ни се меси в посредствения живот.

След полунощ

[00:23:14] : с удоволствие ще ви нарисувам

[00:23:16] : с думи...
[00:23:23] : които все още не са измислени
[00:23:27] : за жена...
[00:23:43] : която не подлежи на тях
[00:23:54] : а само на въздишки
[00:23:59] : и дихания
[00:24:41] : на пръстите ми
чертаещи по извивките ви
[00:24:46] : магичните знаци
[00:25:03] : на трепетите
***
[00:26:15] : Абонатът напусна чата
[00:30:28] : Абонатът иска да се присъедини

***

очите ти са космически мрак
приютил безброй звезди,
но нито една падаща, 
че да си пожелая
още една вечер заедно с теб
но този път до изгрева,
за да разгори
сърцето
ти

***

очите ти ту светят

сякаш звезден прах

ту тъжни са

като необятния космос

а аз съм някъде там

в нищото,

в тях,

лутащ се

все ненамерен

из светлинните години

на бъдещето и настоящето

***

имам в излишъци

безплатни мигове щастие

събрани в шепите

малки парченца големи усмивки

ще посипя на главите ви

за да не ме гледате все лошо

щом си нямате други

освен собствените

смачкани и леко криви

***

наивни са мечтите

забравени на сутринта

в нощта останали

на топло под одеалото

неслучена е свободата

изписана на латиница

и гръмко крещяна,

на маса и с чаша в ръка

нерадостен е животът

щом си избрал

да не сътворяваш реалности

а намръщен да ги консумираш

***

привечер,
когато небето тъгува,
по гаснещото лято,
а облаците го
гримират в розово,
попили сълзите му,
за да се усмихне
преди сън

Глостърско сърце

любовта й е

перфектната буря

нямам шанс срещу нея,

щом се сблъскаме

винаги потъвам

на дъното на океана

P.S.

Но никога не бих избягал
от чудовищните й вълни
и вятърът, който смразява
всяка надежда...

***

признавам си, 
страх ме 
вечер като легна
да имам одеало,
с което да се завия
и да заспя непробудно
пък някой някъде
да потреперва
на крайчеца на леглото
с твоето коляно
остро в гърба му