Сутрин

трамваен шум - ту тум, ту тум
привиква ранни минувачи
нощта отива си в заслужен сън
чу-чук-чук, изпраща я кълваче

Малка обява във вестника

Търся сърцето си - голямо, горещо,

туптящо до пръсване, когато я видя
свито в гърлото ми, когато я няма,
гаднярско понякога,
но често добро дори без причина,
изгубено май доста отдавна
дали преди или след нея - не знам.
Ако го събудите или намерите -
някъде там, дълбоко в душата ми -
или търпеливо съберете парчетата от него,
моля, пазете го, но за ваше добро
по-добре изхвърлете го,
защото ще ви погълне
и разруши изцяло...
туп-туп-туп
туп-туп
туп.

***

безумни бяха очите ти
тялото, голо, се огъваше 
в наркотични, криви движения
аз те насилвах в ума си
дърпах косата ти до болка,
а ти с усмивка ме заплюваше
добре, ще те оставя,
иди си с мир,
иди си с някой друг
изпийте и с него като с мен
една бутилка или две
пък после...
не се заблуждавай няма да е същото
после ще е просто секс
той няма да поругае душата ти
сладко, както го правех аз
и нито следващата линия ще те спаси
нито следващият недоносник,
който ще те купи
само за тази
вечер.

***

Обичам книгите ми покрити с прах,
че като взема най-неугледната
и прашинките на спомените
да изпълнят въздуха
с облачна тайнственост.
Казано иначе, преоткривам я,
находка от пепелта на миналото,
която да ме пренесе там, назад,
където мечтателно искаме да останем,
но за жалост се връщаме винаги,
а си предизвиквам и кашлица.
Това пък е добре за дробовете,
държи ги тренирани
за следващата ми цигара,
от която обаче няма връщане,
също като старата любов
потънала в дните на времето
и прахоляка на чувствата.