***

Коледата неусетно отмина. Украсенaта елха завехна - остана без подаръци и позагуби магията си, заедно с няколко, за жалост паднали фатално, играчки. Килим от зелени иглички предвещаваше постпразнична депресия. Китайските лампички почнаха да присветват и дават на късо. Отрупаната доскоро софра изпосталя. А кантарът бързо беше скрит надълбоко, заедно с новогодишните решения, които ни беше страх, че трябва скоро да вземем. Мен обаче това не ме интересува. Някак си не ми е хич важно, защото  напълних догоре сърцето си с усмивките, смеещите се очи, сладките приказки и близостта на любящото ми семейство; с чувства, които ще пазя  до другия декември -  сякаш клетва, която да подновим пак тримата (дай Боже и да сме повече) на следващата Бъдни вечер. 

Каквото ви казва сърцето

Говорете, каквото ви казва сърцето

светът няма нужда да сведете глава.

Не се крийте, а излезте насреща,

възвисете глас и крещете.

С цяло гърло! Или мълчете!

Аз пак ще ви чуя!

Спомнете си що беше то да си човек.

Правете, каквото ви казва сърцето

то знае пътя си, само го следвайте.

Не се колебайте, а на свобода го пуснете.

Вървете и спъвайте се! Падайте и ставайте!

Или се изгубете, но не плачете!

Аз ще ви срещна!

Спомнете си що беше то да си човек.

Обичайте със сърцето и страдайте с него,

знам, ще боли, но какво по човешко?

Имайте вяра дори и тогава!

на М.

Като стане студено обичам
да ти нося в леглото
чай от топли прегръдки 
и в него да си топиш
целувките ми
с вкус на любов,
пазени само за теб.

***

Опасани с огради пазим свободите си,
погазвайки чуждите, но законно.

Зад окопи тупти тихо сърцето ни,
ей така, по нашенски, по народно.

Не смеем да гледаме право в очите
да гледаш встрани у съседа е хубаво.

Не си българин, ако се биеш в гърдите,
а да си човек е още по-трудно.

Враг

Колете, бесете, ако и това не ви стига

на южната граница всички разпнете -
децата с почернени майки,
момчета, момичета, старци.
За пример - пребийте ги с камъни!
А от дрипите направете си флаг,
кървав и срамен - сами сте си враг.
После с дълбоко темане до земи
се поклонете на вашите властници,
вие, оскотели подгласници
оправдайте им всяко бездействие,
простете всеки патрон, атентат и лъжа,
всяка сълза
и разбита човешка съдба.

***

Няма смисъл от думи,

щом всички крещят

със злоба и слюмка срещу им,

и искат с юмруци,

с куршуми и кръв

да дадат своя пример. На бран!

Кълнат се те гръмко

във всичко най-свято.

Ууу! Идете си! Светът е голям!

Тук няма място за вас!

Тук не е за ислям!

…

Така една борба що е човешка

стана животинска

и грозна,

нечестна,

а нашите ценности

захвърлихме с лека присмешка.

Живот

От всички куршуми 
изстреляни в нас
боли само един
не оня уцелил сърцето,
а ранилият смъртно мечтите ни.

***

петък вечер е

с чаша вино в ръка,

а твоята история е някъде навън

но не се случва

или по-лошо

случва се на друг

Бутилката на три вечери

от всички любови

най-много обичам тази,

която е последна и завинаги

дори да е неслучила се

или отдавна отминала ме.

***

дори да измиете чашите с вино,

оближете лилавеещите устни

и проветрите стаята

истината пак ще е сладко-кисела

но дали ще ви боли главата

изборът е ваш

***

няма значение колко рокли ще си купиш

щом вечер не са събличани от мен

нито червилото ти дали е сложено добре

ако не бъде размазано от устните ми

пулсът ти ще продължи да отслабва

колкото и бързо да бие сърцето

щом е тъй далече от моето.

Снежковци

сиви снежни човеци

ходеха тежко по скованите улици

все намръщени с криви лица

морковеният им нос спаружен

шапката проръфана от молците

копчетата на палтата им изпопадали

целите омотани в парцали

приведени,

а въгленът в очите им

загаснал,

на тяхно място две малки дупчици

Като призраци те кръстоват улиците,

а коледните лампички

хвърлят върху им мрачни сенки

няма я зимата за тия снежковци

да им зарумени бузите

отгоре да им наметне нова премяна

да изрисува по лицата им топла усмивка

със снежинки и мраз

а северния вятър да ги приспива.

Защото всички чакаме нашата си

приласкващо люта,

спираща от студ сърцето

мека и уютна снежнобяла зима.

***

капките дъжд тарамбучеха
в ритъма на сърцето ми
сякаш чувах токчетата й
все по-близо до мен...

***

питаме се

какво ли щеше да е

ако не бяхме закодирани

в нули и единици,

блокирани

във виртуалната еволюция

на цифровото ни ДНК,

но почти никой не знае

***

Яко съм зациклил
в настоящето, в бъдещето
абе, в почти всичко,
но най-вече в една любов,
без остри ръбове
която въртя като кубчето рубик
през времето,
когато не знам къде да дяна
и какво да правя
с остатъците от сърцето ми

Когато съдебната ни система е като рап песен. Ръцете горе, има ли Вуду кукли?

Хубав есенен ден. Докато си чакаме фрешовете, избягали за малко от поредния убийствен дебат във Висшия съдебен съвет, с една колежка танцуваме и си припяваме „Вуду кукла“ на Криско и Тита звучаща от уредбата на заведението. Изведнъж, вероятно заради убитите ми и облъчени мозъчни клетки от висенето и слушането на дебатите между кадровиците в съвета, по-подходящи за Женския пазар малко по-надолу по улицата, ме осенява (колежката се съгласи с мен), че текстът на песента перфектно обрисува някои моменти и персонажи от съдебната ни система. Направо невероятно, нали? Хем смешно, хем много тъжно...

Репликите на рапера пък сякаш са били писани за устата на главния прокурор Сотир Цацаров, който е прекалено интелигентен, за да ги изрече гласно. Действията му и „спекулациите“ по негов адрес, верни или не, обаче пасват идеално. Не ми ли вярвате, ами нека видим.

„Мойта банда винаги едно наум другите ги водя с обиколка минимум, не вярвам на гащници на Коледа за вас имам една торба задвратници“, пее Криско, и ето сравнението - Главният прокурор Сотир Цацаров, винаги има поне по един коз в ръката си и едно наум за всеки, който се приближи до него или е срещу него. Примерът е шефът на ВКС Лозан Панов, който както се пише по медиите е бил избран с изричната протекция и ходатайство на Цацаров. Да, ама не! Панов не се оказа лесен за огъване и след известен период се обърна срещу главния, а размяната на реплики между тях, показа, че от удара доста е заболяло. След този случай, шефът на прокурорите със сигурност си има едно наум, още повече, че след това соченият за част от мнозинството му във ВСС кадровик Соня Найденова му врътна същия номер. Е, трети път най-вероятно няма да има.

За непослушните или „гащниците“, много ясно, че главният има торба „задвратници“ или т.нар. „дела на трупчета“, с които се оказва натиск на лица от висшите кръгове на властта и бизнеса, за чието съществуване разкри следователят Бойко Атанасов. На тях им се дава ход, когато някой е много „палав“, а се образуват, точно за да бъде прокуратурата с обиколка пред другите.

Дали носи „на бири и на пилешки шишчета“, както и дали пуши марихуана, не мога да кажа, а и би било обида, каквата цел този текст няма.

„От сега за довечера плановете не ги прави, не прави“, е точната част от песента, която някой вероятно е трябвало да припява на премиера Борисов, преди да отхвърли пред телевизионния екран подкрепата и приятелството на ДПС, защото малко след това прокуратурата повдигна обвинения за АЕЦ „Белене“ на бившия министър на енергетиката от ГЕРБ и депутат Делян Добрев.

„Как тихо да стрелям, като всичко във мене гърми“, описва пък много добре прокуратурата, която вече така се е наместила във фокуса на обществения дебат, че трудно предприема стъпки в подкрепа на статуквото, които да не „гърмят“, да не останат незабелязани.

„За теб имам сметка, най-добрата гледка пред теб стои. За какво са ми тия думи захаросани, пътя хвани“, пък са римите за всеки корумпиран съдия, прокурор, следовател, полицаи и т.н. Кли иначе казано, преведи ми парите по сметката, защото това е най-доброто решение, обвинение, прикриване, което може да има и ще ти предложа, ако не се съгласиш - „пътя хвани“.

Следващите рими са мултифункционални, те хем могат да се свържат с Цацаров, хем изобщо с това, което се случва в съдебната ни система. Нека обаче съм актуален и да ги обвържа с „Яневагейт“ и скандалите в Софийски градски съд (СГС).

„Нека между нас да остане тайно, помня под мен как викаше „Дай му“, продължава песента, както трябваше да останат тайни разговорите между бившия шеф на СГС Владимира Янева и Цацаров ( и шефът на ВАС Георги Колев, и Делян Пеевски), но се оказа, че „двете каки“ (Янева и Румяна Ченалова) са били записвани, знайно или не. Адвокатът Мондешки, също част от разговорите, пък дори предлага на Ченалова да отиде да се срещне с премера Бойко Борисов и да му „пипне мускула“.

„Махай екстеншъна и въри на училище, bitch. Защото кукли много, кукли не ми хвали,
само ми припомни как….(припева) Мойта вуду кукла прави бели, няма да те боли, няма да те боли,
от твойте лъжи, няма по-добри, няма по-добри“ – „Времето на Ченалова също наближава", заяви наскоро, по време на пленума на ВСС, главният прокурор, и както се е зарекъл е възможно наистина да върне магистрата в 1-и клас с някое сносно обвинение. Иначе кукли много – Янева, Ченалова и останалото бивше ръководство на Софийски градски съд, които бяха сменени заради аферата „Червей“, „Белведере“, нарушенията при случайното разпределение на делата и куп други нередности.

Да, в случая, Ченалова е „вуду куклата“, която „прави бели“, подобно на Цветан Василев, защото много се разговориха, но „кукли много“. Те не са първите, няма и да са последните. И въпреки хванатата в правене на „бели“ Янева, нея вероятно няма да я боли, защото от нейните лъжи „няма по-добри“. Тя вече беше осъдена условно на една година и май ще се размине само с това, възможно е даже да получи благодарност за добре свършената работа, както ВСС отказа да накаже съдия Богдана Желявска, част от въпросното „гнило“ ръководство на съда.

„Bitch, аз съм топ(върхът), няма как да ме объркаш. Не, не, няма как да ме объркаш (х2)“, завършва песента, израпирано от главния прокурор на сцената, докато болшинството нему подчинени и обикновени граждани хвърлят салфетки и пият фалшив алкохол.

П.С. Дано имате чувство за хумор. Всички факти и обстоятелства се основават на вече излязла в медиите информация :P

Автор: Константин Костов

***

лоши пиячи няма
сутрин повръщаме 
ежедневието
предателството
грубите думи
самотата
лошият секс
несподелените усмивки
и безчувствените целувки
влезли в системата ни
удавени в алкохол
предишната нощ

***

играх със сърцето си
сякаш имам второ
горя то и гасна
пъти безброй
накрая остана
съвсем малко фитил
а той пали се най-трудно
(но вечно пламти...)

***

искам очите й

да си ги прибера в джоба

и когато ми стане криво

да ги вадя и да си ги гледам

очите й са ядрото на земята

прогарят те и оставят

незаздравяваща плът след себе си

боли много,

но искам да ме боли само мен,

докато не изстинат.

***

няма ли спирка на която да изчакаме
всички думи затаени, неизказани
а след като ги чуем, да скочим във влака
който да ни отнесе далеч от тях и от всеки

после, седнали във вагон-ресторанта
да пушим ароматни цигари с кафе и уиски
а покрай нас да отминават размазани,
любовите, които не посмяхме да имаме

***

В крайна сметка никой не живее живота, егоизмът да съществуваш надделява при всеки, и се превръщаме във воаьори на битието.

За да разбереш какво се случва в света трябва да си постоянно в интернет, но в този момент преставаш да бъде част от него, а само наблюдател, спираш да го живееш и трябва да избереш – искам ли да знам всичко, да знам формулите по които земята се върти, или искам да си платя таксата, да се кача на въртележката и да си изкарам хубаво. Затова повечето журналисти сме луди, имаме раздвоение на личността, което въпреки че е болестно състояние перфектно ни помага да си вършим работата, без особено много да ни се меси в посредствения живот.

След полунощ

[00:23:14] : с удоволствие ще ви нарисувам

[00:23:16] : с думи...
[00:23:23] : които все още не са измислени
[00:23:27] : за жена...
[00:23:43] : която не подлежи на тях
[00:23:54] : а само на въздишки
[00:23:59] : и дихания
[00:24:41] : на пръстите ми
чертаещи по извивките ви
[00:24:46] : магичните знаци
[00:25:03] : на трепетите
***
[00:26:15] : Абонатът напусна чата
[00:30:28] : Абонатът иска да се присъедини

***

очите ти са космически мрак
приютил безброй звезди,
но нито една падаща, 
че да си пожелая
още една вечер заедно с теб
но този път до изгрева,
за да разгори
сърцето
ти

***

очите ти ту светят

сякаш звезден прах

ту тъжни са

като необятния космос

а аз съм някъде там

в нищото,

в тях,

лутащ се

все ненамерен

из светлинните години

на бъдещето и настоящето

***

имам в излишъци

безплатни мигове щастие

събрани в шепите

малки парченца големи усмивки

ще посипя на главите ви

за да не ме гледате все лошо

щом си нямате други

освен собствените

смачкани и леко криви

***

наивни са мечтите

забравени на сутринта

в нощта останали

на топло под одеалото

неслучена е свободата

изписана на латиница

и гръмко крещяна,

на маса и с чаша в ръка

нерадостен е животът

щом си избрал

да не сътворяваш реалности

а намръщен да ги консумираш

***

привечер,
когато небето тъгува,
по гаснещото лято,
а облаците го
гримират в розово,
попили сълзите му,
за да се усмихне
преди сън

Глостърско сърце

любовта й е

перфектната буря

нямам шанс срещу нея,

щом се сблъскаме

винаги потъвам

на дъното на океана

P.S.

Но никога не бих избягал
от чудовищните й вълни
и вятърът, който смразява
всяка надежда...

***

признавам си, 
страх ме 
вечер като легна
да имам одеало,
с което да се завия
и да заспя непробудно
пък някой някъде
да потреперва
на крайчеца на леглото
с твоето коляно
остро в гърба му

***

ще те взимам

на стоп

всяка сутрин и вечер

за едното рошаво добро утро

и неловко – лека нощ

пък, за колкото ни стигне бензина

после ще сляза да бутам

и…дотам докъдето

като ме видиш по пътя

само знак направи.

***

 честно ще е ако не знаеш

че през пет секунди

си мисля за теб,

извинявай,

знам, че е нарядко,

но през другото време

те целувам насън.

Oтминалите дни

Хей, сещаш ли се за мен, 

за ученическата ти любов
толкова чиста, невинна и смешна.
Аз все още си мисля за теб!
А помниш ли всичките часове,
в които си споделяхме страхове,
мечти и си подарявахме песни
тогава, когато бяхме деца
и любовта беше да се държим за ръце
и да си пращаме бележки.
Когато брояхме секундите,
в които другия ще отговори в чата,
не си ли спомняш, аз пък да.
А помниш ли как стомаха ти се свиваше,
когато знаеше, че утре ще се видим
или се будеше през нощта от мой смс
в който ти обещавах света и още нещо.
Аз помня, и още много си спомням,
Защото за чувствата няма хронология,
която да прегледаш
или писма, които да отвориш.
Аз винаги ще бъда твоята ученическа любов,
а ти моята – от тук до завинаги в сърцето ми.

***

малките глътки въздух - за тях живеем. за малките дръпки. искрените усмивки. срамежливите целувки за лека нощ. и спонтанните прегръдки. за онзи миг от летния ден, когато слънцето тъкмо е залязло и небето мечтае в оранжево и розово. а от компютъра ти случайно тръгва bittersweet symphony. точно тогава, ти си ти. не го пропускай. сподели го.

на Е.

с живота сме в прекрасни отношения. любовниците ни, моята и неговата, явно се справят добре. да си любовница е нещо много лично, много свещено. тя е катализатор. възприятие на духа. тя е като луната и като нощта. не можем без нея. не искаме дори. и все пак често й обърщаме гръб, незаслужено. всеки от вас е бил любовница, мечтае да бъде или да има. да си любовница обаче е изкуство. позабравено. то е усещане на сетивата.светлините на града или шума на дърветата. магия, която променя сърцето ти. тя те прави по-добър човек и знае, че няма да получи благодарност за това.

Скрити погледи

харесва ми скришно да те гледам

все едно си само моя, сладка тайна

и през минута да проверявам

дали си още там,

неразкрита,

на масата зад мен

харесва ми, когато обърна глава

да те откривам наново

и сякаш за първи път

да виждам смеха и лицето ти,

и как нежно докосваш ръба на чашата с устни

как някак по детски играеш с косата си

и така цяла нощ, потайно, на прескулки

от страх, че загледам ли се

ще се влюбя,

а ти ще изчезнеш.

***

смачкани в мене са думите
на нашето минало  и моето бъдеще
и аз едва дишам, живея наужким,
защото и този нов ден залязва
над все така белия лист

Стихо-статус

Изкуството да бъдеш сам е пропито с алкохол, 
цигарен дим, малко безразборен секс
и няколко романтични филма
Не съм много добър в него,
все си мисля, че скоро,
някога или тогава
ще те срещна
и ще бъдем
двамата.

****

****
Мога да се събера
в тъгата на лятна нощ
и двоен джин с тоник,
който тя срамежливо отпива,
а цялата вътре гори.
Усмихвам й се леко
с тръпчив лимонен вкус,
каращ я да настръхне
и да ме иска все по-жадно.
Сърцето ми е ледът
разтапящ се,
когато докосва чашата
с фините си пръсти.
Обичам я на мехурчета,
които прелетяват
едно подир друго
и изчезват във нищото.
Ще се опита да ме изпие,
бавно, с нескрита наслада,
но няма да устои
на сладко-горчивата съблазън,
и всичко ще свърши бързо,
както и започна -
в една лятна нощ
и чаша двоен джин с тоник,
а на дъното й останали самотни
малките, но неразтопени
ледени кубчета
на сърцето ми.

на de.-so.-V.

Понякога, само понякога
гледам скришом през шпионката,
за да видя дали ме чакаш отсреща
и понякога, само понякога плача,
защото теб пак те няма,
а една подир друга, провлачено се сменят
размазаните картини на онези два дни,
в които се разтапяхме един друг
и единствено ти надничаше
през кръглата дупка
на сърцето
ми.

Българский Левъ

( 140 години Априлско въстание )

Хей, гласище забравено
от годините изтъняло и вече повехнало,
разтръскай я тая ми ти кехлибарена грива,
покажи ония стари и изпочупени,
ама още остри като сабли зъби
и изреви с все душа в лицето на слепия
па нека Балкана понесе ехото ти
из цялата тая наша тъжна, бедна земя,
че да се разбуди от силата
на тая последна песен юнашка
що трябва да разтупти сърцата на младо и старо
а после заспи, закрилниче, в заслужен, царски сън...
Знам, без право те търся и моля, прощавай,
от тебе имаме нужда, не ни оставяй...

****

Пробвай ме

бавно!

нашепваше полата й

очертай с ръка извивките

на гладките бедра

бъди художникът на

най-тайните ми желания

Остави ме

веднага!

святкаха очите й

като пролетна буря

оцветени във вихъра

на мощните космически стихии

Прегърни ме

силно!

трепереха ръцете й

бели и студени...

напипващи

ужасени

асистолията на сърцето ми

Отведи ме

далече!

в миналото

крещяха устните

нежни като въздух

пълни с цвят

от кръвта на хиляди залези и изгреви

или

Убий ме

бързо!

за да се върна

от царството на мрака

с дъха ти.