Писмо

От всичките ми истини, любовта е най-важната!

Прости ми, о, живот

Всичко е около теб

Няма завинаги, има вечността

Черната дупка на истината

Животи кръжащи около вселената

Звездите са тяхната сянка

Светът наобратно без спомен

Ярки очи светят в нищото

Душата трепти и чака друга да й отговори

Да прошепне истината в пространството

Вопъл към свободата

Колебая се, че светът е миналото

А това което предстои са проекциите му

Чуйте ритъма на сърцето ми

На онзи инстинкт за живот

Един удар, втори, трети...

Големият кръст на този миг

виси на врата ти, превива те

И, чудовищна реалност

облива бреговете ми..

Докосни ги

Просветли душата ми

Чувам живота трепти

През мембраните на пространството

Долавям...твоят миг безвъзвратност

Хей, ти който си непроменимото,

отнеси това писмо

към вездесъщата съдба

***

Не ще се скриете от думите и делата си

Те остават завинаги на запис

На твърдия хард диск на вселената

И когато дойде краят

Преди всичко да бъде форматирано

Архивите ще се отворят

И космосът ще реши съдбата ви

Никой не знае, дали ще се прероди

Или ще блуждае до края на дните

Като разбъркани нули и единици

Около светлика на сътворението

***

Не-човешки съдби имаме,

едни такива леко накуцващи

уж пълни с потайности, ама скучни

знаеш им и началото, и края

а какво става помежду - тишина...

….

Тихо живеем, още по-тихо говорим

и някак са ни тихи очите дори

сърцата и те бият едва чуто

като се разревем, то не е вой

а хлипане, глухо, без глас.

Все едно сме в космоса

и викът ни за помощ

заглъхва в мрака

никога не чут.

***

Най-красивите ми картини нарисувах,

гледайки отраженията в очите ти.

Най-красивите думи, които написах,

бяха онези, които затаихме в себе си.

Най-големите ни мечти като на сън

шептяхме един на друг, до сутринта.

Най-голямата ни грешка бе,

че погледите ни се срещнаха,

а животите ни се разминаха...

Светлик

Склопи очи, светлината приижда.

Отдай й се. Нека те обвие в себе си,

и нека сиянието ти да грее над света

до края на дните и на тези подир тях.

А аз ще продължа да бродя из сенките.

Не тъжи, там е мястото ми - в мрака.

Друг избор съдбата не би ни признала.

Аз съм всевечната, изконна тъмнина,

а ти завинаги - сумракът в сърцето ми...