На теб говоря

Кажи ми ти, с очите сведени -
добре ли е светът там долу
или и ти, кат другите наведени,
си глух, слепец и ням.

Кажи ми, телефона ти “ок” ли е
всичко там нали е в ред,
защото ние душеведите
не разбираме от тази сган.

Ако мога с нещо да помогна
ти само дай ми знак.
Аз над душата ти гореща
ще разсея всеки мрак.

Песни сладки ще запея
сърцето ти да разтуша,
нови светове ще ти открия -
ще те любя, без да те виня.

Нямам нужда от зареждане
моята батерия е вечна
ще ти пращам даже и известие
тази работа е лесна.
***
Хей, Немия, кажи една думичка поне -
недей се прави ти на луд!
Ало, Глухия, чуй ме, моля те -
не ми прави на пук!
Хей, Слепецо виждаш ли ме -
Аз съм тук!

Тя

на Графиня N

Чудовищно безизразни очите й са
и все пак настървени до кръв,
призрачно празни и по-живи от всякога.
Сломяват ме… ,а боли така сладко,
задушавам се,
тя е там в края на тунела..
Лицето й - красота, облечена в безумие.
Страстта, желанието и страхът играеха
по полуотворените й устни.
Целувките ми събудиха нещо в нея.
Треперя!
Не знам какво ще последва...
***
Душата й е черна дупка,
окована във вериги,
а очите - звезди,
намерили смъртта си преди милиарди години,
приканващи,
разбеснели се,
умоляващи и подчиняващи.
Те са всичко и нищо,
сиви паяжини са изплетени в тях,
като адски скъпоценни камъни с матов отблясък -
сякаш мъгла се беше настанила в орбитите им,
блясък от бездните,
приглушен, перлен оттенък от дълбините.
Съществото в нея напираше,
гледаше ме с очи обсебени,
и така нежни,
и този заглушен писък в тях -
на невъзможност и отрицание,
крясък на болка и удоволствие,
зов за помощ и утеха -
очи на зависим.

#‎action2015‬

Напред! Дръж здраво строя -
марш на място в такт.
Недей ти да отричаш оня,
що аз соча - Враг.
И погледа недей да вдигаш
или да местиш настрани,
достатъчно е да ме слушаш,
да не мислиш, а мълчиш!

За теб, аз всичко ще направя -
в замяна искам само туй,
душата твоя да пожертваш,
защото с нея и без нея
светът остава си един.
Напред, напред - недейте спира!
Към огъня напред да изгорим...

Всеки ден и всяка нощ

Всеки ден отнемах от себе си
ту някоя широка усмивка,
ту дълбока въздишка,
ту теб.
Всяка вечер една изтъняла сянка
се приплъзваше под вратата
избягваше навън в нощта
и бродеше.