Стоян Михайловски

(Обща информация и опорни точки)

Лекции по Българска литература, спец. българска филология, СУ "Св. Климент Охридски"

1884 г. – в „Периодично списание на българското дружество“ – поемата „Суспирия де профунис“, по-късно Със заглавие „Еутазия“. 4 години след написването ѝ я издава, с това Михайловски утвърждава жанра в българската литература – ФИЛОФОФСКА ПОЕМА

-         2-ра поема „Ева“ или позната като „Злото“ – пише за произхода на злото и за това защо съществува; райската грасина, Ева, образът на Сатаната, койтое интерпретиран амбивалентно; Луцифер изкушава жената с това, че светът ще стане по-добър; Донася проста противоречива светлина в живота и злото завинаги навлиза в човешкия живот;

-         „Кадрилът на смъртта“ – мъртвите заловили се на хоро; в отвъдното всички са равни, и хорото(кръгът) е израз на тази идея; смъртта изравнява всички хора;

-         „Боян магесника“ – най-малкият царски синвидян като еретик; около неговата фигура се обврзват еретичните форми на живот в българската литература;

-         Върху Михайловски влиаят авторите от френското просвещение – Дидро, Волтер;

-         Книга – „Новисима верба“

-         1893г – „нашите писачи и газетари“ – ненавижда през целия си живот журналистите, най-лошото в българия и той ги изобличава;

-         „Разбойниците на печата“ – алегория на журналистиката в съвременна България;

-         Михайловски е най-активният представител на политическата сатира на 19 век. Няма граници и прегради; изобличава всичко, което научи и се появи в обществения живот;

-         „Философични и сатирични сонети“ 1835– сонетът тогава е много разпространен в българската литература; начин за наваксване на жанровите изостанлости – пресичат се винаги – политика и философия;

-         1837 – Книга за българския народ – излиза в сп. „Мисъл“, където по това време излиза най-доброто от бълг. Литература;

-         1900 – „Пролог към книа за робите“ – замисъл за голяма философска драмтическа поема; но стига само д опролога за бълг. Възраждане и априлската епопея;

-         1902 – поемата „Точиларят“ – селяните се вдигат на бунт;

-         Михайловски е майстор на заглавията;

-         Има политическа сатира в поезията му; търси типичното, обощения образ- карикатура;

Книга за българския народ – проповед/ текстът пародира, той е иносказателен/ дели се на 15 части и всеки ден има тематичен фокус/ преобръща посланията, за да изобличава/ включва мъдрости и поговорки, работи с чужди текстове/ интертекстуален е / твори сентенциозно с императивен тон, дидактически/ симулира диалогичност/ казва, че ситуацията е гранична, тайно интуитивно знание/ има заряд/ руски източници, мистификации на тази тема, пропагандни текстове;

Властта се представя акто робство, работеща без нарушаването на божиите заповеди; библейската мъдрост за стадото присъства; дидактизъм/ текстът е повторителен, работи със слабостите

**************1884г. е запомнена с литературен скандал — периодичното списание на Българското книжовно дружество (сетнешен БАН) публикува поемата "Euthanasia", подписана от някой си De Profundis (по-късно поемата е преименувана "Suspiria de profundis" — въздишки от бездната) и носеща мото "На графиня N. от Ница, която искаше да разбере славянската душа". Сюжет — беден и талантлив поет, посетен от Славата, Богатството, Музата и прочие добродетели, към които остава безразличен, докато накрая посреща възторжено Смъртта, която скромно предлага утеха. Тази поема на Михайловски е приета като обидна за русофилите; в бележка под линия е наречена "чудовищна".
Михайловски е роден 1856г. в Елена — баща му, Николай Михайловски е от малцината, завършили университет, а майка му е от рода на Иларион Макариополски. Още 1870г. в Браила публикува патриотични стихотворения. Става председател на Варненския апелативен съд, сетне е главен секретар на министерството. Непокорният му характер води до напускането му, наричан е "българският Ювенал" заради политическите му сатири. Три пъти народен представител и после гонен. Още след първото изгонване се установява в Русе, където учителства. След падането на Стамболов през 1894г. е назначен в комисия, разследваща злоупотребите на предното правителство. По това време започва и да македонства. 1903г. е единствен независим народен представител. 1904г. публикува "Потайностите на българския дворец" и за първи път е осъден — седем месеца условно. 1905г. публикува нова скандална статия — този път за нередностите при снабдяването на войската. Осъден една година условно на военен трибунал, като преди това месеци е държан в следствения отдел. Оттегля се от публичния живот и отива в провинцията. Пише молба до правителството за народна пенсия, заради което е оплют злостно (няколко години по-рано Вазов е отправил подобна молба и народното мнение е на противопожен полюс: злобата на народа се дължи на отказването на Михайловски от ролята на бунтар, с когото недоволните могат да се идентифицират). След три години отново се кандидатира за депутат, без успех. От 1911г. пише само на религозна основа. Убеден католик.
На Стоян Михайловски дължим първите философски поеми в българската литература.
"Ева" или "Поема на злото" — библейски сюжет за грехопадението, с влияние на френското просвещение. Образът на Луцифер има романтичен характер. Философски песимизъм — корените на злото, ненапускало света. Адам и Ева са същностни образи — мъжкото и женското.
1889г. — "Кадрилът на смъртта" — пред Смъртта всички са равни.
В края на осемдесетте излиза първата му стихосбирка "Novissima verba" — възрожденски характер.
В края на века публикува политическата сатира "Нашите писачи и газетари", стихосбирката "Философически и сатирически сонети" (1895г.), "Книга за българския народ" (драматична поема — 1897г.), "Пролог към Книга на робите" (1900г.), "Точиларят" (1902г. — поема), "От развала към провала" (1904г. — драматична поема).
Пише и басни — нещо, с което малцина след Освобождението се занимават: има написани около стотина.
Основни особености на поетиката му (главно политическа сатира): майстор на заглавието, сатирична типизация на образите и явленията (илюстрации на човешкото без индивидуалност), широка употреба на алегории — умозрителен характер (въздейства върху разума, не емоциите), оголена концептуалност: ярко изразени идеи, осъзнат субективизъм на преценките и двуполюсност на оценките.
Първи създава книги с кратки литературни форми — епитафии, апофтегми, епиграми. Има склонност към употреба на необичайни думи.