Теодор Траянов

(Обща информация и опорни точки)

Лекции по Българска литература, спец. българска филология, СУ "Св. Климент Охридски"

-         Тодор Траянов – не е точно символист, в него има и индивидуалистични чети

-         Повлян е от Рембо и нитсше;

-         Избягва делничното; сантиментален индивидуализъм;

-         Внимание към най-съкровените кътчета на човешката душа;

-         Езикът му е богат, той е звучен, пеещ, мелодичен;

-         Белият стих е най-характерен за символизма;

-         Буря, нощ са често използвани при траянов;

-         Дълбоки душевни въпроси засяга поезията му

-         Отличава се е романтизъм, приемственост с Ботев има – жертвеност

-         Липсва патоса на Славейков и Вазов;

-         Наслада, страст, святост, има стремеж да преодолее човешкото, за да пребори ежедневието, доближава се до божественото;

-         Страдание и мъка са основни образи; трагедията на духа;

-         Успокоение- човек сам се открива като победител над съдбата

-         Хармония между бленувано и постигнато

-         Влияе се от Славейков, Яворов, байтон, Вазов и некрасов

-         Асоциациите са дълги и индивидуални при него, стихът има завършек;

-         В поезията му се разкрива лично отношение към света

-         Дава се отражение на духа и времето

-         Той живее в София и Виена, беден, но интелектуален живот има той; играе шах;

-         Интересувал се е от графология, астрология, бил е пианист;

-         Постоянното му местене е било причина в стиховете му да се оформи идеята за скитничеството (изразен в поеззията му като вятър) – основна тема в творчеството му,

-         Странстването му е свързано със страданието;

-         Темата за смъртта – гробищната смърт е  силно застъпена

-         Образи – гроб, кипарис, ченота, тъга;

-         Имал е трагично светоусещане;

-         Вярата за него е възможен изход

-         Често цитира философията на Шопенхауер;

-         „Бягащ светец“ – страдание-успокоение; природата е огнена стихия; засяга вечните въпроси на битието и естетически проблеми;

-         Родното е проява на личния мотив;

-         Авторът е скъсал връзките с миналото и с паметта си;

-         Има картина на гибел и мъртвина в стиховете му;

-         Всичко придобива космически измерения;

-         „Погребение“, „Среднощно видение“

-         Първо символично стихотворение НОВИЯ ДЕН – 1905 г. – знаково за стиховете му като тематика и тон; известява идването на новата поетика; този текст се е мислил като манифест на символизма;

-         Критиката твърди, че Тодор Тодоров дава живот на природата, препраща към видимата реалност; нощта свършва и идва новия ден, отпраща към видима реалност,; ДРУГИ  критици казват, че ключови образи при него са невидимото, тайнственото;

-         Мнима екстериорност, пейзажът е маска;

-         Символна и реална картина се двоят;

-         Смъртта и скръбтта не са реален образ, а естетически фон;

-         Доминират черното, минорното, тъгата и меланголията;

-         Всичко хубаво е част от миналото;

-         Диалогичнаа форма

-         Образът на любимата – изживяна и почувствана, сегашният ден е сетният ден, пространство за помняне, усещане за финал;

-         СТИХОСБИРКА „пАНТЕОН“ -  още заглавието изгражда биографема; започва с романтикът Байрон, което не е случайно; романтични мотиви; стиховете са свързани в общ сюжет; възхвала на поезията, неизвестния абсолютния творец и поет, и красотата; 

-         Стихосбирката „ Български балади“ – промяна в Тодоров; концентрация върху бългрското; травмите от войните; не можем да се освободим от трагичното; разказът е обект на колективното изживяване за разлика от ранните му творби; силно металитературен на места; перифразира текстове на други български автори;

-         „Смърт в равнините“ – смъртта е тайна, никой не бди над героя, както над хаджи Димитър, незивестен геоб в равнината, безпаметност, аз-форма, смъртта се очаква всеки момент; войната е безсмислена, както смърттА тук; заглавието е обобщено; рефрени и анафори;

-         Тодор