Далеч на изток, там дето слънцето изгрява.
На една паднала капка от меча божествен,
живееше светъл споменът за тях.
Но дългът, честта и мъжкото достойнство
изгубени во веки са остават за нас.
В тайнства много посветени, мистични се явяват те.
Мъже необикновенни, със силно чувстващо сърце.
Традиции, вяра, стоицизъм - единствен път е той за тях,
срамът, позор недопустим е, животът свършва им тогаз.
И днес потънали в забрава
си спомняме едва, едва..
за дълг и войнска слава,
за достойнството на самурая,
за пътят негов на честта.
Няма коментари:
Публикуване на коментар