Понякога..., когато имах теб...

Понякога,

ми трябва само блага дума -

глупости! всеки миг ми трябва нещо различно,

но понякога, само понякога,

ми трябва

да се отдръпна за малко -

леко встрани от себе си и да се огледам,

за да науча разочаровано

истината,

че съм изгубил, онова,

правещо ме да живея и да бъда, което съм -

че кога съм го имал?

Когато, мила,

имах теб - ………………………………………….

……………….!

Споменание

на знайните и незнайни цивилни и воини,

загинали във Втората световна война,

по случай 70-та годишнина от Победата!

Куршумите още в телата стоят,

безшумно забвението тегне и лази,

над костите, що сте вие герои остали,

сега полудели чакали скимтят

Осакатени вие лежите по разни полета,

прегърнали я другар или враг.

И няма я вече онази омраза в очите,

яростта се превърна в трънак.

И няма слава във вашата жертва

ни медали, ни гробний някакъв знак.

В жертвен агнец се вий превърнахте

за измамна идея, на нечий глупак.

В името ваше издигнаха паметник,

поне по един във всяка страна,

Далече от костите ваши оставени -

тихо в земята потънали...

И само тази земя събра ви в едно,

и само тя ви прегръща и не ще ви остави.

Тя е майката, която ви милва с ръка,

тя е бащата, който ви пази.

Имах червена роза в гърдите

Имах червена роза в гърдите -
гореше, бодеше и ухаеше на теб.
Алените й листа едно по едно
се изтръгваха от разпукания цвят
и падаха ефирно сред шумата,
събрана от хладния вятър.

Имах червена роза в гърдите -
туптеше, болеше и живееше за теб.
След себе си оставих пътечка
от ярки, прецъфтели спомени.
Остана ми само малката пъпчица,
която да посадя с надеждата
да я намериш и откъснеш, любима!

Имах червена роза в гърдите,
но ти искаше тя да е черна...

Апатия

Апатията е наша сила вековечна.

Апатията е остров за крушенци и забвение.

Аз прогледнах, но друг очите свои ще затвори…

                                       това е негово изконно право.

Кой си ти? Кои сме ние, че да съдим!?

Сведеш глава, работиш, спиш и толкова.

Живееш, както можеш и това е разбираемо.

Аз обаче вече виждам ясно и кристално

клепачи няма да сведа и тебе няма да оставя...

Не искам повече да спя, приятелю!