По европейски

Кървава зора… така започна този ден, така и утрешният ще започне. Пак ще изстискаме парцалите, напоените с вчерашна кръв, за да забършем и днешните ужаси, и да ги забравим, като другите. После бързо ще обърнем гръб и с тихи стъпки ще се приберем скрили черните ръце в плитките джобове…

Константин Костов, 17.11.2015

***

Омачкани от снощни алкохоли

се гледаме очи в очи притихнали

и думите не казани, потънали

в усмивките сънливи са, ненужни.

Едва се пръстите докосват, галят,

свенливо вплитат се едни във други,

треперят устните, напрегнати телата,

оковани във веригите на мисълта ни.

И още чувстват я ръцете и гърдите,

че здраво е притисната към него

дали е сън, или е спомен всичко

да кажат могат само чашите от вино

***

Повярвай ми, вече владееш стихиите,

блестящи светкавици потъват в очите ти,

и морските бури притихват под взора им,

и аз смирено свеждам глава…

Луните смениха се една по една и

всички слънца помрачиха се

копнежи прашасаха, завехна света,

без вяра останаха дните ни.

Спаси ни владетелко, една на света,

устни безбагрени отключи, не ги стискай

на свобода пусни да погали живота сега

небесното дихание на разума.

Константин Костов, 2.11.2015

Къде си?

Къде си? 

Черни клони протягат се

сухите им пръсти проскърцват

и няма песнопойки по тях

а само по някое изсъхнало листо

домът на гарваните това е.

Черни клони протягат се

търсят къде да впият зъбите си

а над тях в кръг обикалят, гонят се

гарваните на светлината и на мрака

Черните клони протягат се

и вече усещаш буцата в гърлото си

стягането в гърдите и свитото,

треперещо птиченце вътре в теб

сянката вече тегне над душата ти…

Черните клони протягат се…в капан си,

следиш с очи небето и се молиш

белият гарван да настигне черния,

но това никога няма да се случи!

Черните клони припукват от вятъра…а ти къде си?