Powered By Blogger

събота, 2 август 2014 г.

Защо "провинцията" на протестира

Аз съм от малък град, но все пак областен, от така наречената „провинция” (мразя това название), но живея и уча в София. Много от протестиращите и критиците на протеста отбелязват, че само в София гражданите се борят срещу правителството или съответно роптаят ненужно срещу него. Това е така.

За разлика от протеста срещу ГЕРБ, сега останалата част от българския народ като че ли не подкрепя протестиращите в столицата. Това обаче не е чудно. Когато гражданската съпротива беше насочена срещу правителството на Борисов и беше повсеместна, това се случи заради безобразните сметки за ток, заради „кризисните” финансови мерки и прочие.

Тогава ръката на властта беше бръкнала надълбоко в джобовете на българина, а както знаем това е много, ама много опасно за собственика на тази ръка. Още от време оно българският народ трудно се примирява с това да се взима нещо от него, най-вече пари. И го доказа за пореден път.

Сегашният протест се превърна в превантивен. Той се породи от назначаването на г-н Пеевски за шеф на ДАНС. Това политическо действие като че ли показа как управляващите партии не смятат да променят досегашната си антисоциална, антигражданска и антидържавна политика.

И ето ти го протеста - група от хора, които провидяха в бъдещето още такива анти- действия. Те решиха, че няма смисъл да се чака чашата да прелее, при положение че 99,9% е сигурно това да се случи. Те са стигнали до този извод, защото са хора образовани, заети и безработни, хора с активна гражданска позиция, изградена поради това, че живеят в София - най-силно развиващата се зона на България.

Откакто се помня в моя град, без значение кой ден от седмицата е, след 20.00 ч. по всички улици е безлюдно, пусто, призрачно. Вървиш и си говориш сам, срещаш някое куче или котка.

От друга страна, в няколко кафенета и кръчми е пълно или полупълно с хора. За тези, които ще кажат: Ми какво искаш, вие сте една шепа народ?, ще кажа: Ако една шепа наричаш 60-70 хил. души, добре.

Говорил съм и с други млади хора от различни градове, те споделят с мен същата картинка. Това е една от чертите на българина от малкия град, той се чувства добре и сигурно в своя дом, там е неговото царство. Още повече, че заплатите са с пъти по-малки от тези в София, а за свободните работни позиции да не говорим - т.е. харченето на пари е табу.

Тази черта - да си седиш у дома пред телевизора, е дълбоко вкоренена в същността на човека от малкия град и трудно нещо може да наруши това равновесие. Наблягам на това, че моят град е областен, защото се предполага, че тези градове трябва да са близо в своето развитие до столицата и да са по-развити от останалите още по-малки градове. Да, ама не.

Ние нямаме обществен живот, нямаме разнообразие от забавления, нямаме множество учебни центрове за различни квалификации. Имаме: 1 кино с 1 зала, 1 библиотека, 3-4 вида спорт, който можеш да тренираш и 1 спортна зала, съща така - 2 учебни центъра с по 2 профила на обучение, 1 замрял университет, 1 боулинг , 2 „мола” и т.н.

Имайте предвид, че повечето неща се появиха през последните 5-6 години. Далеч съм от теориите за конспирации, но някой път имам чувството, че нарочно нашето социално, обществено и гражданско развитие бива спирано още преди да е започнало. Ние живеем като в килийно училище и със скоростта на охлюв се приближаваме до светският начин на живот.

В градовете, още по-малки от областните, направо не искам и да си помислям какво е. Сами разбирате, че столицата дава много възможности на своите жители, те са Активни във всеки един аспект. При положение, че София се превърна в България и че голяма част от хората, живеещи там, имат представата, че едва ли не са каймакът на обществото, как може да се очаква ние от малките градове да излезем на протест?

Голяма част от нас нито имат това активно мислене и начин на живот, нито е здравословно за нас да излезем да протестираме.

Защо не е здравословно ли?

Защото хората в малките градове не живеят, а се опитват със свръхусилия да преживяват и да осигурят на себе си и семействата си нормално съществуване. Ако излязат на улицата, този жизненоважен ритъм от опити ще бъде нарушен и последствията могат да бъдат катастрофални. Много е трудно да излезеш от своите граници.

Мисленето на повечето хора продължава да е еснафско. Възрастните баби и дядовци са се затворили във вакуума от времето на Бай Тошо и не искат дори за секунда да си отворят очите, за да видят, че се намират в 21 век. Останалите са се свили като костенурки в своите къщи и треперят.

Те не искат да си покажат носа навън, защото на острова-град, където живеят е страшно, пусто, няма храна и работа. Не искам да говоря срещу софиянци или протестиращите. Искам те да проявят разбиране. Да бъдат наясно защо ние от провинцията не излизаме да протестираме.

Животът на гражданите в София и тези от Провинцията е различен. Ние живеем килиен живот, а вие - светски. Искам обаче да знаят, че ние ги подкрепяме, макар и пасивно, от вкъщи, пред телевизорите.


http://dnes.dir.bg/izbori-2013/temite/tag_mnenie/izbori-2013-122244/mnenie/14589189

Използвах псевдоним при изпращането на статията!

Няма коментари:

Публикуване на коментар