Aз си "харесвам" живота!

Аз съм млад специалист, висшист, записах и магистратура, но това с намирането на що-годе прилична работа (прилично заплатена, дори не мога да си позволя да мисля за престижна ) не ми се получава. Търся бе, търся, не е като да не търся, ама не ще и не ще да се покаже. Ще кажеш братче, че нещо ще й направя пък аз искам само да я работя тази работа и толкоз. За щастие обаче, като всеки млад човек, съм много навътре със социалните мрежи и реших да използвам познанията си.

Влизам в Лицекнигата, преглеждам общия поток информация и случайно попадам на страницата - “Аз си търся работа - ние ще намерим работа за Вас”. Кликвам на връзката, тъй като ми стана интересно и виждам, че няколко мои прители по лицекнига, са участници в групата и са представени като вече работещи представители на страницата. Кликвам да видя кои са, я, те били Пешо, Кинчето и Цеката. Ми аз бях чул за тях, че големи пари получавали, в някакви западни фирми били на работа, някаква връзкарска история било - хем работата айляк и по цял ден онлайн във фейсбук, хем срамно много зелени гущери в сметката трупали. Но не съм и предполагал, че по този научин са успели да се реализират.

Зачудих се да не би аз да съм най-големия балама и реших, че ще кликна да я харесам тази страница пък да става каквото ще. Лайкнах я, написах си статус, че отивам до талетната и като се връщам гледам някой ми пратил съобщение. Отварям да видя, а в него пише - “г-н Шипченски, здравейте.  За нас е удоволствие да Ви поканим да работите в нашата фирма, отдавна си търсим човек с Вашите знания и скромен опит. Моля, когато се върнете от тоалетна да харесате тази страница - Аз работя във фейсбук. Това ще бъде достатъчно, за да започнете работа при нас”.

Направо онемях, ударих си дупето в тавана и веднага лайкнах страницата. Фирмата ми изпрати да си “харесам” договора, после ми пратиха списък с работните ми задължения, които трябваше да “харесвам” и “споделям” всеки ден и воала. Вече не бях безработен. Отдъхнах си, камък ми падна от сърцето, кеф ми стана на душата, чавка акъла ми изпи от радост, изобщо всичко беше чудеснотия.

Мина един месец, ама така гладко и спокойно мина, както се започва военна офанзива в съседна територия и се анексира към държавата. Идва време за заплата, пращат ми да си “харесам” първия изработен чек за хиляди евро и чувството беше просто неописуемо. След това веднага почнах да ги харча - харесах си кола, споделих си апартамент, харесах обзавеждане, след това харесах малко бензин и продукти. Споделих най-яките дискотеки, харесах най-скъпия алкохол, споделих и харесах екскурзия до едни уникални острови. След години усърдно харесване и спестеняване на пари споделих сватба, след това семейство и деца, харесах им образование, споделих и къща. Помежду другото споделях и харесвах различни каузи и проблеми, към които бях много отдаден и съпричастен, политически идеи и правителствени решения също.  Все пак нали трябва да сме полезна и активна част от обществото. В края на трудовия ми стаж харесах пенсиониране, впоследствие харесвах и споделях само кисело мляко и хляб. Когато удари моят час споделих, но не харесах, че си заминавам вече от този свят. Скоро след това излязох завинаги от социалната мрежа, последното, което направих беше да си харесам живота...

***

Спомените разделиха на две завесата на миналото.

Животът ни сцена потънала в мрак.

Търся те на сляпо, но къде си ти?

Тук ли си, или...?

Мечтите се удавиха с последния лунен лъч.

В зората на новото утро те притиснах силно към мен,

но само след миг ти превърна се в дим

и аз обърнах света да те търся...

Но къде си ти,

тук ли си въобще?

Моля те, отговори

или пък само помахай

ей така, макар от далече,

от дъното на лунния залез дори.

Началото на деня

обичам го без закуската
само с два фаса и кофеин
може и с усмивка,
ама лека,
само с крайчеца
обичам го с дълбока вдишка,
с поглед към току що звързалата на небето светлина
обичам и странно-уютния хладен въздух
без него сякаш нещо...куца
и стигам до същността -
обичам го заради нея,
спяща в завивките до мен,
а аз хипнотизиран не мога да откъсна поглед от лицето й,
не мога да задържа ръцете си далеч от косите й,
не мога да я опазя от нежните ми целувки,
не мога да не се мразя, че се будех най-често по обяд...

Безсърдечната политика на цветята

Предизборни битки, коалиции, драпане за постове в Брюксел и държавната администрация, банкови проблеми, консултации при президента, интересчийство - лек щрих на българския политически живот от последните седмици. Покрай всички тези “важни” събития, обаче има две специфични, които са абсолютно самоизключващи се ( да бяха само те, но за тях съм решил да пиша ). Става дума за обявените две обществени поръчки на 30 юни от Министерски съвет за...цветя, на обща стойност от около 411 хил. лв. и смъртта на Александър Михайлов, на който не бяха отпуснати средства за изкуствено сърце, струващо приблизително 170 хил. лв. Забележете, че поръчките са обявени на 30 юни, а медиите на 1 юли обявяват, че мъжът е починал, след като от никое отговорно ведомство не са откликнали на молбата му за помощ, която той отправя от месеци! Важно е също така да се спомене, че освен Министерски съвет още няколко институции са направили обществени поръчки за стотици хиляди левове същия ден, а Здравната каса поема само 50 хил. лева от цената на животоспасяващата операция.

В друго мое мнение, относно наводненията във Варна, зададох реторичен въпрос на г-н Орешарски във връзка с негово изказване за кризисната ситуация - “виждате как понякога времето прави "неприятни шеги". Аз попитах - “Ако загубата на човешки живот, дом и прехрана е шега, то кое не е за Вас?” И си отговорих - “Надявам се никога да не разбера отговора на този въпрос…”. Ето обаче, че разбрах кое е това, което не е шега, а е нещо важно и от значение за държавата и българските политически интереси - доставката и засаждането на цветя в правителствената резиденция в “Евксиноград” и поддържането на вътрешната градина на Министерски съвет, заедно с аранжировката на заседателната зала, фоайетата и коридорите „в съответствие със съвременните изисквания за представителност“.  Г-да народни представители, Вие да не би да не се мислите за политици, а за градинари, че цветенцата и храстчетата да са от толкова голямо значение за работата Ви? Ако толкова Ви трябваха цветя, за да можете да ковете бъдещето на България защо просто не помолихте за помощ? Лично щях да отида до село и да Ви набера най-различни рози, гербери и незабравки от градината на баба ми.

Скъпи читатели, представяте ли си да дойде на посещение Барак Обама, Барозу или Дмитрий Медведев, да премине очудено по коридорите на МС и влизайки в Гранитната зала да каже възмутено - Ама как не ви е срам да посрещате толкова високопоставена личност като мен и наоколо да има само увяхнали цветя? А “нашите” да му отговорят, че парите са отишли за трансплантация на изкуствени сърца на крайно нуждаещи се и в бюджета няма пари за цветно разкрасяване. Тогава той пък ще отвърне - Как не ви е срам да спасявате живота на хората, сега аз как да се снимам и да разговарям в такава обстановка, тръгвам си, обиден съм, така не се прави политика! След този случай България е в международна изолация, но пък гражданите и са живи и здрави, о, какъв ужас!

В реалността обаче, българското правителство се бори страната ни да бъде обявена за най-Еко държавата в ЕС. Да спечели наградата за страната, която работи най-усърдно и упорито, за да развие растителното си богатство, която има последователна политика по въпросите на озеленяването и аранжирането, с правителство, което дава мило и драго за да се чувстват цветята добре и да допринасят за топлите междупартийни и външни отношения. Пък българите, те нека мрът, за какво са ни, като само мърморят, протестират, не искат да гласуват и да живеят мизерно, както досега.

Разбира се на всички ни е ясно, че тези обществени поръчки ще бъдат спечелени от “приближени фирми” и това е кампания да се източат, колкото се може повече държавни средства преди правителството да подаде оставката си. Браво, господа, за пореден път показахте, че мислите само за себе си и сте откровени антихуманисти. Това не е учудващо, даже не е и неразбираемо, Вие просто мислете за бъдещето, но за нещастие не за нашето. Жалкото е, че българите сме свикнали с тази повсеместна и постоянна практика и не ни прави особено впечатление, а трябва! Трябва, защото не дай си боже, може ние да се окажем на мястото на Александър. Ама, както винаги, ние си казваме, че това е ужасно и няма да се случи на нас, затова по-добре да си гледаме нашите си работи, да си засадим градината и да си полеем китките - тъжната българска психология.

Г-н Йосиф Йосифов (65) също е обречен да издъхне, ако не му се трансплантира изкуствено сърце до два-три месеца. Докторите казаха наскоро същото и за Александър Михайлов, но прогнозите им бяха прекалено обнадеждаващи. Проф. Генчо Начев, директор на болницата, където е бил настанен Александър, коментира пред медиите, че във всички държави от ЕС здравните фондове покриват напълно лечението. Само в Словакия парите превежда здравното министерство. В тези държави дали институциите успяват да се погрижат за саксиите си ? Каква е причината там човешкият живот да бъде изключително важен?

Ясно е, че никой няма да поеме отговорност за смъртта на Александър, нито за жертвите от наводнението във Варна, сред които има и Деца, нито за някой от стотиците други трагични случай, които можеха да бъдат избегнати при нормално работеща държава. Иска ми се да вярвам обаче, че покрай така “важната” работа, която правителството ще извършва в последните седмици на своето управление, ще успее да намери време и за Йосиф. Надявам се, че доброто и загрижеността за българските граждани ще се обади в тези хора и те ще направят необходимото да спасят поне този човешки живот.  Така, в края на своето “управление”, може би ще получат поне от един човек - Благодаря, за работата си като народни представители и като правителство. Може би ще получат един избирателен глас, който не е купен нито с пари, нито с лъжи, а с акт на добра воля.


Публикувано:
http://dnes.dir.bg/izbori-2013/temite/tag_mnenie/izbori2013-122244/mnenie/16986680
 

Послание до Випуск 2014 на Национална Априловска гимназия

Здравейте, скъпи априловци и бъдещи колеги, честито дипломиране! За мен е огромна чест да отправя това послание към Вас в този така празничен ден, обещавам Ви, че ще бъда кратък и няма да Ви доскучея!

Днес Вие, ще получите своя документ за завършено средно образование, това е едно щастливо събитие за всички Вас и Вашите учители, което се случва за 139-ти път в историята на Национална Априловска гимназия. Бъдете горди!  Жалко, че малко не Ви е достигнало да бъдете 140-ят юбилеен випуск, но пък и не това е най-важното, макар че вероятно малко биха Ви завишили крайните оценки, ако беше така.  

По време на петте години обучение, Вие сте придобили много знания, някои от Вас повече, други по-малко, устоявали сте на “мъките”, на които всички преподаватели са Ви подлагали, карали сте ги да се гордеят с Вас, да се смеят заедно с Вас, но и сигурен съм не е минало без взаимното късане на нерви. Това са били едни пълноценни години.

През цялото време Вие работихте упорито и успяхте да положите нужните усилия, за да стигнете заслужено до този момент, крайната точка на Вашето средно образование. Честито! Надявам се след време да оцените, че тези години не са минали напразно, а заедно с учителите Ви сте успели да положите една стабилна основа за Вашето бъдеще.

Освен със знания, тук се сдобихте и с нови, скъпи приятели, създадохте весели компании, преживяхте безброй случки, които никога няма да забравите, а някои от Вас срещнаха и любовта. Направете си равносметка за всичко случило Ви се през тези пет години и Ви уверявам, че няма да изпитате съжаление, дано сте ги изживели пълноценно, защото, сами ще се убедите, че клишето - “най-хубавите години са тези в гимназията” , ще се окаже вярно.

Вие винаги ще сте добре дошли в Национална Априловска гимназия, тя винаги ще бъде Ваш дом, а Те - Вашите учители, ще са винаги насреща, ако имате нужда от тях. Бъдете сигурни в това! Пожелавам Ви прекрасно лято, успех в бъдещите начинания и Ви препоръчвам да порастнете по-бързо, да бъдете силни и твърди, защото истинският живот, с който ще се сблъскате съвсем скоро, няма нищо общо с приказката, в която сте живели по време на годините в гимназията.

Специално искам да благодаря на учениците от 12 А клас, класът мечта, на които г-жа Барболова 4 години е била класен ръководител. Благодаря Ви за доброто отношение към нея, защото преди да бъде Ваша класна, тя беше Наша, а заедно с това се превърна и в наш незаменим приятел. Ние винаги ще мислим за нея и ще си я спомняме само и единствено с добро, надявам се и Вие.

Ето и моето послание към Вас:

Спомняйте гимназията и своите учители!

Разчитайте на родителите си, те са единствената Ви опора!

Не забравяйте приятелите си, с някои от тях ще се разделите съвсем скоро!

Усмихвайте се, хем ще сте по-красиви, хем ще ви се случват по-лесно нещата!

Бъдете учтиви и любезни, но бъдете нахални и егоисти!

Помислете за бъдещето си, то е точно зад ъгъла!

Учете езици, без тях ще Ви бъде трудно, но не забравяйте българския език!

Мечтайте смело, защото мечтите се сбъдват, но това зависи изцяло от Вас!

Отчайвайте се, губете надежда, съжалявайте, но после веднага ставайте и продължавайте напред!

Работете постоянно в името на Вашите цели, само така ще ги постигнете!

Препрочетете “Малкият принц” !

Прочетете “Записки по българските въстания” на Захари Стоянов и “Европейски цивилизационен процес” на проф. Георги Димитов.

Искайте да живеете по-добре и не се примирявайте с малко!

Запазете част от детското в сърцата си!

Бъдете добри човеци, а не хора!

Обичайте силно и нежно!

Бъдете себе си!

.

Дерзайте, Випуск 2014!

Константин Костов, 30.06.2014 г.