Транспортен колапс

Автобусът се спря рязко и не помръдна. Беше стигнал до началото на Студентски град.

- Айде бе, тръгвай, к`во се спираш изневиделица, като…, даде зор шофьорът.

- Ми не ща, пък! - отвърна сърдито МПС-то.

- Е, как не щеш бе? Дай газ ти казвам, че ще видиш ти...рейс на олио кара ли се.

- Абе не ща бе, не мога повече да возя тия студентчета. Писна ми!

- Ама как така ти писнало, кой те пита тебе? Ще возиш, докато ти се изясни. Затова си направен, до откат ще го правиш.

- Ей, аз да не съм ти някое безмозъчно животно, а? Я да не ми приказваш така и аз сърце, душа нося. Пита ли ме някой мене как се чувствам, добре ли ми е на тази работа? Не! Вози, та вози. Е, аз пък казвам - Стига!

Шофьорът се хвана за главата. Нито му се беше случвало, нито беше чувал за подобно нещо - рейс да откаже да вози, защото се чувства претоварен психически. Запали една цигара и каза на пътниците да слизат. Изпусна тежко дима и започна да мисли какво да прави. Мисли, мисли...нищо. После помисли още малко и реши да седне с автобуса и да си поговорят по мъжки.

- Какво става сега? Как така изведнъж реши, че няма да возиш, това е некоректно!

- Еми, не издържам повече. Напрягат ме тия студенти, карат ме да се отчайвам от живота.

- Добре де, какво са ти направили толкова децата. Те са млади, красиви, усмихнати, а градчето им е живописно с кръчми, дискотеки, кафенета и новички кооперации. Покрай олющените блокове ухае на вкусни дюнери през деня, а вечер на алкохолни изпарения. Нищо лошо не виждам в цялата работа.

- Това, че ти си надул чалгата в кабината, не чуваш какво приказват и не гледаш какво става вътре в автобуса, докато въртиш геврека, не означава, че аз съм глух и сляп.

- Айдеее, казвай вече какво ти има и не ми се прави на голяма работа - подкани шофьорът раздразнено.

- Добре, ще ти кажа. Влизат и се наблъскват в мене като овце, тясно им е, неудобно им е, но винаги има място за още един, така казват. Вътре не се стои, миризми, теснотия, не знаеш кой крак твоя, коя ръка e в джоба. Трезвомислещ човек би ли си го причинил това, а? После започва бъркане в носа, щипане на госпоици, приказки за госпоици и за на господата…(прокашляне)...портфейла. Продължаваме с припяване на любими песни и цитиране на любими вдъхновители, идеали и автори - изпълнители на споменатите песнички. По-късно вечерта ще се преклонят пред своите идоли - “на живо” и по случая ще си отделят глава от тялото с помощта на течна упойка от неясен произход. Последната книга, която са прочели е менюто в кафенето, а последното културно мероприятие, на което са присъствали е нравоучителен дебат с Контролата, която настоява за скромно дарение от 20 лева. Има и други, където са изпаднали в такъв транс, че само гледат тъпо през прозореца или са навели глави надолу, съсредоточени върху обувките си. Няма значение дали е паднало правителството, или има война някъде, тях не ги засяга, те единствено дишат.

Еххх, съдби ужасни попивам аз, а душите грозни, сърцата, тук-таме по някое кърваво, огромно, ще се пръсне...и бие, бие, но живее ли се то с едно сърце и хиляди други, вайкаше се рейсът.

Шофьорът хвърли ядно фаса на земята и го смачка с крак, после положи ръка на автобуса и му прошепна - вече сто години се живее все така, явно може! След това се настани в седалката си, плясна здраво с камшика и двамата потеглиха към досегашното всеизвестно.

Въртя се по посока на света

Въртя се по посока на света,

без капка жалост към себе си.

Един завърт - отчупва се парче,

полита в бездънния мрак,

търси своята чужда половинка.

Втори завърт - накъде усмивко?

Трети, четвърти, пети...нищо

Завъртам се наобратно.

Удари камбана, стана утре.

В далечината трепнаха устни

и се извиха в полумесец, блед.

Нещо в мене се сви

на топка,

но за кратко

Завъртях се отново наопаки!

Слаба надежда за Украйна, но все пак е нещо

Сърбия и Босна, ние сме с вас! Стана чудо, покрай случилото се в Украйна и цялото политическо, световно и социално разделение по въпроса, държавите се обединиха. Да, не всички, но и слава богу, че катаклизмът в съседката ни и в Босна и Херцеговина не е по-застрашителен, за да трябва да се намесват още други. Не знам, но аз видях надежда в това, че по време на криза - руски, словенски, германски, български и други спасители и техника бяха пратени на помощ на бедстващите братя сърби. Да, те са наши братя и винаги ще бъдат! Хора от Косово, имайки се предвид тъжната история на този народ и държава свързана с Югославия, са пристигнали също на помощ. Спасителни екипи има изпратени и в Босна, защото там наводненията и свлачищата са причинили ужасни щети и са застрашили живота на множество хора. Македония е изразила готовност да се отзове при нужда, където е необходимо и още редица държави с различни култури и политически настроения са оказали и предложили подкрепа. Всички усилия се обединиха. Много подадоха ръка.

Да, наводненията не са политически или военен акт, те са природно бедствие, но все пак. След събитията на Майдана в Киев и последвалите в Източна Украйна бях решил, че светът е полудял. Обзе ме страх, че човешкият живот, бъдеще и съдба не значат нищо замесени ли са икономически и геополитически интереси. Пък и всичко се случваше толкова близо до България. Вероятно все още е така, не се заблуждавам, че някой ще помисли първо за укранския народ и култура или за Венецуела, Сирия, африканските държави. Този акт на съпричастност към бедстващите балканските народи обаче възвърна в мен вярата, защото тя беше разклатена да не кажа дори, че беше раздрусана здраво, из основи, почти срутена.

Да помогнеш на някого в беда, без да си задължен, когато са застрашени стотици животи, е истински акт на хуманизъм и добросъседство. Вероятно борбата не е загубена, а ние всички сме способни да се грижим и обичаме както отделния човек, така и цели нации, без значение - цвят на кожата, религия, език, доктрини, международно положение, историческа неприязън, политико-икономически интереси и пр. Цинизмът и злобата се оказва, че не са надделели във всички сфери на междудържавните и човешки взаимоотношения. Дадената помощ не може да промени грешните решения, причиненото зло, но може да предизвика милост и прошка, а да повярваш в доброто и да му дадеш шанс е оръжие, което има капацитета да се бори с разяждащите течения в обществата. Аз виждам надежда, дано я видите и вие, защото тя дава сила и вяра, а ние имаме нужда точно от това. Светът има нужда от това.


Мнението е публикувано в dir.bg - http://dnes.dir.bg/temite/tag_mnenie/-45576/mnenie/16716416

Сън

- Отворих клепки за пръв път и видях светлина в края на тунела.

-  А мен видя ли ме ?

- Ти си заобикалящата ме тъмнина. Опиваш ме с твоя мрак и ме обгръщаш в бездънните си пространства. Караш ме да летя… Ти си черният кладенец, на чието дъно е сърцето ми.

- Тогава каква е тази светлина? Коя е тя?

- Тя е то. Мъничък лъч, към който вървим прегърнати, който става все по-голям и по-голям, в чийто край ще изчезнем безвъзвратно.

-  Но аз не искам да изчезвам. Искам да съществуваме и да бъдем безсмъртни, заедно.

- Няма как да избягаш от щастието, любима. То вече, макар съвсем мъничко и неосезаемо, е покълнало вътре в теб.

- Нима ние и сега не сме щастливи?

- Ние сме влюбени любима, плодът на нашата любов е онази светлина, към която сме се запътили. Тя е нашето щастие.

Приближавахме се все повече и повече. Аз усещах, че тя се изплъзва от хватката на ръката ми, но продължавах да вървя напред. Наоколо бавно се развиделяваше, а светлината постепенно заслепяваше очите ни.  Вече усещах сладостната енергия протичаща в жилите ми, когато видях, че тя вече не е около мен. Беше светлина и щастие, но бях сам, нея я намаше. Нямах време да размислям какво я беше накарало да си тръгне от нас. Страх може би, навярно слабост или съдба. Единственото, което помня е, че усетих някаква студена, прорязваща тръпка по гърба ми и в следващия момент вече лежах на земята, сгърчен и с изцъкнали очи. Наоколо настана нищо...

ДПС котка Делян Пеевски с “концерт почерпка”

ДПС кани избирателите си на “концерт с почерпка” и включва в списъка на политиците, които трябва да агитират и Делян Пеевски. Информацията се разпространи бързо в редица медии. Новината разбира се е, че се обявява присъствието на г-н Пеевски, който от много време никакъв го няма и е меко казано като призрак. Въпреки че човек трудно би успял да не го забележи. 

Самата партия нищо не знае за неговото местоположение и за евентуални негови обществени прояви. Затова от ДПС са се изхитрили и са направили предизборен “концерт с почерпка”. Надеждата им е, че г-н Делян ще е огладнял и ще мине поне за малко да бодне по едно, до минимум десет, кебапчета. Партията е осигурила да има и музика за душата, че ако случайно техният блуден син се появи да се завърти повечко омаян от гласа на Чичо Тони (Тони Стораро). Всички се надяват ориенталските ритми да отворят апетита му, като по този начин го задържат около избирателите си.

В плана на ДПС обаче има малка пролука, защото песните на Тони, Джамайката и оркестър ‘Фантазия” могат толкова много да разядат наш Делян, че да не остане кьораво кюфте за гласоподавателите. Разбира се, не можем да отречем на г-н Местан, че поне се опитва по някакъв начин да примами своя подопечен (или шеф, не знам точно), за да каже две-три думи на хората.

Евроизборите - задължителната процедура

Евроизборите са безмислено упражнение за България, тъй като тя не е пълноправна страна членка на Съюза. Не е такава, защото българският народ и управляващият елит не са част от идеята “ЕС”, не я припознават и не работят за нейното развиване и усъвършенстване. Поради тази причина те не могат да се интегрират в европейското семейство и да направят страната ни активен негов участник. Членството ни в ЕС е като ходенето на училище - отиваме, защото имаме задължително присъствие, но по време на часовете се въртим, хилим се или мятаме карти на последния чин. Никой не слуша, никой не иска да научи повече, никой няма желание да вземе участие и да подобри работния процес, защото не намираме смисъл в него, смятаме че той не ни е от полза. И сме прави, че е така, в настоящата българска действителност, европейският интеграционен процес не може да проработи, съответно не ни е нужен. При нас липсват основни елементи от неговия механизъм, които да го задвижат, но въпреки това виждайки плодовете от него на запад, сме се захванали като удавник за сламка.

В изборите за ЕП политиците ни не намират друг смисъл освен повтаряното до откат, перефразирам: “тези избори ще покажат българският народ кой иска да го управлява” , тъй като друго не им е изгодно. На тях им е ненужно хората да разберат, че всъщност тези избори определят бъдещите основни политики на ЕС, от които самите те са част. Да направят откритието, че този парламент, там в Брюксел, всъщност работи за всички европейци и това което правят в заседателната зала видимо се отразява на тяхното ежедневие и държава.

Българските евроизбори са борба за рейтинг и влияние на високопоставените партийни лидери. Дебатът за Европа е безмислен, защото не е от полза на техните цели. Той е средство за информираност, за развитие, градация. Изисква обосновано изказване и чуване на различни позиции, защитата им и достигане до решение и консенсус - неща абсолютно чужди на българската политическа реалност, както вътре в нея така и в отношенията й с избирателите.

Затова не се правят и тези дебати, не се обсъждат проблеми, защото реално от тях има ефект. Чрез тях се достига до положителен продукт иницииран от избирателя, и създаден с негова помощ и по негови условия. В процеса на обсъждане на различните кризисни въпроси, ще изскочат и досегашни постижения и практики на ЕП и хората ще се замислят, ама тези там май наистина работят, а тук защо не става? Бягането от задаване на правилните въпроси е рутинно действие в нашата действителност, което е превърнато и в основен политически похват, а при един дебат винаги могат да се появят неудобни въпроси.

Евроизборите представляват поредната процедура, която страната ни трябва да изпълни поради подписания договор за членство с ЕС. По същия принцип се приемат и чисто формално докладите от ЕК, с препоръки, които не се изпълняват, с истински експертни мнения. Те не значат нищо, защото трябва, трябва да не бъдат чути и да нямат ефект. И докладите, и евроизборите се превръщат в инструмент на нашата политическа върхушка за техни си цели, които използват по тяхно си усмотрение. Как да не бъде и иначе, ако решат предизборните кампании да се проведат като в западните държави, европейските избори за ЕП не биха им донесли нищо добро.

Публикуванo в "Мнения", Dir.bg 

http://dnes.dir.bg/izbori-2013/temite/tag_mnenie/izbori2013-122244/mnenie/16676340
 

***

Еволюцията ни взе всичкото време, остави ни без живот. Нямаме вече достатъчно минути, в които да промислим съществуването и взаимоотношенията какво остава за природата, любовта и мечтите. Имаме обаче неограничен интернет за всичко останало. Развивайки се технологически отнехме възможността да се развиваме като човеци и останахме осакатени и самотни...