***

на М.

Дълго те чаках да се сбъднеш,

бавно и напоително бленувах,

да се случиш сякаш от нищото,

пък ти се появи иззад онзи ъгъл,

така все едно вечно те е имало

а аз съм бил несътворен за теб.

***

Нагласихте ли си алармите

на всичките будилници?

Вечно звънящи на пожар

в точния час за живеене,

който винаги проспивате.

Отбелязахте ли си и тази година

датата за правене на добро

с кръгче, в удебелено червено,

когато пак ще сте заети.

Целунахте ли вашия любим

и прошепнахте ли му на уше,

че го обичате колко живота,

ако не сте, направете го, днес,

дори и да не е по график.

***

Мъчно е да си човек,

все ходещ по въжето на живота

поклащайки се ту наляво, ха надясно

към пропастта на неизбежното

за забавление на дивата тълпа.

Какъв тъжен цирк!

Манежът сега ми е дом и арена,

трупата единствено семейство,

а камшикът в гърба – фалш,

аплодисменти за залък

е новото сливи за смет.