Нас това не ни засяга! Главата в
пясъка. Запушваме очите, затваряме ушите и край. То ще ни подмине, така както
винаги. Вечната философия на българина да се справи с всички проблеми изправили
се пред него, но не засегнали го пряко. Така е било и през вековното робство,
когато детето на съседа е било насилвано, или му е била неправо взета нивата,
ограбен имота, убит сина. Представете си, какъв непукизъм за собствената държава
и народ е върлувал навред, щом толкова години сме доволно прекланяли глава и
толкова малко са загинали в името на свободата. Било е така и преди робството,
когато проблемите на едната част от разделената на много части държава, не
засягали останалите. Сигурно така е щяло да бъде и по време на войните през
миналия век, ако не е било модерно да сме били патриотари и не е имало един цар
над всички, който да казва как трябва да бъде. На овцете им трябва пъдар.
Проблемите не са мои, а ако станат, тогава ще се оправям, както аз си знам.
Веруюто на българина. Нито снимки на удавени по брега деца, бягащи от ужасите
на далечна за нас война, нито снимки на баща и син от „братския“ славянски
народ, прегърнати, с окървавени лица, нито трагедиите на нашите деца и
семейства по пътищата, в училище, вкъщи промениха или могат да променят това.
Оцелявали сме стотелетия по този начин, защо да спираме сега, какво е
по-различното? Честно ли? Не знам. Вероятно нищо. То си е за вас, за мен, за
теб. Затова да спиш нощем спокойно, за да можеш да живееш със себе си. Въпреки
че ние сме толкова обръгнали, та надали това би ни попречило да си „живуркаме“
или да „къртим“ в леглото.
Не дай си боже, на нас някога да ни потрябва помощ, не знам кой би ни подал
ръка… добре, че има международни договори и закони, че без тях, най-вероятно
никой, поне не с чисто сърце.
Не мисля, че националното самочувствие, престиж и прочие се градят на
икономиката ни, „професионалните“ ни работници, спортните и всякакви други
успехи. Градят се на постъпките и действията. Затова все още си спомнят за „нашата“
постъпка да спасим стотици евреи от ужасите на Холокоста. Затова все още си
спомнят героичните ни победи и загуби във войните. И… толкова, май друго не си
спомнят за нас. С второто ще останем в историята, защото сме се били срещу не
когото трябва или с някой прекалено важен. За първото, докато е жива паметта на
евреите, и поради важността на самите трагични обстоятелства.
Постъпките са важни, госпожи и господа - Извинете ме за обръщението –
празни люде, съжалявам отново, исках да кажа – същества безсърдечни. Нека
трагедиите на семействата от статиите и снимките, за които четете и гледате не
ви се случат никога. Нека живота ви мине безтегловно и безсмислено, както
минаваше досега. Нека, когато преди да умрете, в онзи миг преди да склопите
очите, не тежи нищо на съвестта ви. Нека и близките ви да не срещнат тази
съдба. Заровете глави, всичко ще отмине. Нека не ви е срам, вие сте такива –
низки, прости, безсърдечни, нелюбящи, наивни, пасивни, апатични. Вие сте
българи и няма да се промените, така както и българските цигани няма да се
променят. Те поне са един за всички и всички за един. Не, не – главата в
пясъка, не смейте да я надигате и да ме хулите, па камо ли да се променяте. Там
долу, наведени, на топличко, то ще отмине, а вие плахо, плахо – с надути мускули,
оправени вежди – ще си доживеете подобието на живот. Незнанието е сила, а вие
сте титани. Незнанието е щастие, а вие се къпете в него. Бъдете здрави и
приятно изкарване в небитието. Там, забравени и потънали в нищото на
безвремието, там където са безстойностните.
