***

напрежението във въздуха расте

трафикът на обещанията също,

но те не могат да бъдат чути,

заради устите пълни с его

и с ако(то) им,

което предупреждава

какво ще ни се случи,

защото не знам КОЙ е

или не е ТОЙ,

и ТЕ обаче не знаят,

какво ще им се случи,

ако АЗ…
и гласувам ЗА
...
За жалост,
няма и да разберат

(Не)избиратели(те)

Практиката е такава. Демократичната и човешката. И ние я следваме неотменно. Всеки ден, практически, не избираме нито да бъдем по-добри, нито да надмогнем себе си и другите, но какво от това, щом може и по този начин. Да, защо не?! Сутрин в огледалото виждаш последствията, както и когато получиш смс, че са ти превели заплата, а също и в очите на детето ти. Заповядай!

Класът се събира, но ти няма да отидеш, защото си пропуснал изборите си, а не защото не си ги направил и са били грешните.

В човешкия ни живот има няколко момента, когато трябва да изберем, и които ще предопределят съдбата ни. С някои от тези последствия живееш завинаги. Ако поне един от тези избори е успешен, то ще бъдем късметлии и животът ни ще придобие някаква форма. Но ти решаваш да си неизбирател, да четеш неновини, да бъдеш несебе си, да живееш неживота си. Избираш да бъдеш жертва в една недържава, която отдавна е спряла да я е грижа, а напротив, тя създава твои подобия като на конвейер. С тях се чувстваш добре, търсиш ги за приятел, за да споделиш мечтите си за онези неща, които не си избрал да имаш.

В света на неизбирателите най-лесно е да си диктатор и да избираш вместо тях.

…а до това да станеш нечовек, има само един избор разстояние!

***

Сутрин,

очите ти грейват

щом леко ги събудя

с прясно-нежни целувки

измагьосани от сърцето ми

и светът става чуден и смислен,

а аз съм не кой знае какъв вълшебник

със само един простичък трик –

да те обичам силно

и толкова…

Перфектната буря

Чувал съм, че някога отдавна

единствената дъщеря на Ева

се оженила за морски вълк.

Тя била толкова красива,

че кожата й приличала

на морска пяна,

а очите й блестели

като слънчеви лъчи

отразяващи се във вълните.

Момичето го обичала така силно,

че му дала душата си

да я носи близо до сърцето

при дългите плавания

отвъд хоризонта,

за да не я забрави.

Корабът му обаче потънал

заедно с най-съкровения подарък

съществувал някога на земята,

защото тя още имала в себе си

частица от онзи божествен дъх

създал целия човешки свят

и била първата чиста любов

зародила се в началото на дните.

Девойката подивяла от мъка

нямало вест от нейния любим,

а и почнала да линее,

тъй като душата й - късче от рая,

също потънала в мрачните дълбини.

Болката от самотата на брега

и навеки изгубената любов

била така неизмерима,

че натъжила самия Бог,

който се смилил над нея

и я превърнал в чудовищна буря,

толкова опасна и жестока,

че историите за нейната ярост

взимали съня на моряците

и те непрестанно имали

един и същ кошмар –

че насочват кораба си

към два далечни морски фара

мъждукащи във водната шир

и приласкани от тях потъвали

в бездната на тяхната мъка.

Заради това, векове наред,

щом морето се развълнувало

екипажите на всеки кораб

хвърляли извън палубата

 най-ценното що имали,

за да го умилостивят

и да не им изпраща

смъртоносната буря.

Неизбродната болка обаче

била толкова силна,

че можела да се успокои

само взимайки живота

на бедните моряци

имали късмета да я срещнат.

Оцелелите от нейната хватка

я кръстили Перфектната буря.

По-късно било въпрос на чест

за всеки, посмял да се нарече моряк

ако я види на хоризонта,

че идва за него - да не обърне кораба

бягайки в страх от вълните й

високи до сами вратите на Рая,

а да я посрещне смело

оставяйки в дар сърцето си

в последен опит да я омилостиви.

…

Обичам да си мисля,

че срещна ли я някъде

никога не бих избягал
от чудовищните й вълни
и вятърът, който смразява
всяка надежда...

***

Нима сърцето не мечтае

кат звездица да присветва

в небосвода тъй смоглив,

нима да свикнем трябва

без ония, простите неща,

а светът ни да е сложен,

без въобще да е красив.

Може би така и трябва,

но малко ми е мъчно,

че никога не ще узная

края на лунната разходка

по затаилите дъха си

градски улици, чакащи -

дали ще я целуна, или не.