***

Коледата неусетно отмина. Украсенaта елха завехна - остана без подаръци и позагуби магията си, заедно с няколко, за жалост паднали фатално, играчки. Килим от зелени иглички предвещаваше постпразнична депресия. Китайските лампички почнаха да присветват и дават на късо. Отрупаната доскоро софра изпосталя. А кантарът бързо беше скрит надълбоко, заедно с новогодишните решения, които ни беше страх, че трябва скоро да вземем. Мен обаче това не ме интересува. Някак си не ми е хич важно, защото  напълних догоре сърцето си с усмивките, смеещите се очи, сладките приказки и близостта на любящото ми семейство; с чувства, които ще пазя  до другия декември -  сякаш клетва, която да подновим пак тримата (дай Боже и да сме повече) на следващата Бъдни вечер. 

Каквото ви казва сърцето

Говорете, каквото ви казва сърцето

светът няма нужда да сведете глава.

Не се крийте, а излезте насреща,

възвисете глас и крещете.

С цяло гърло! Или мълчете!

Аз пак ще ви чуя!

Спомнете си що беше то да си човек.

Правете, каквото ви казва сърцето

то знае пътя си, само го следвайте.

Не се колебайте, а на свобода го пуснете.

Вървете и спъвайте се! Падайте и ставайте!

Или се изгубете, но не плачете!

Аз ще ви срещна!

Спомнете си що беше то да си човек.

Обичайте със сърцето и страдайте с него,

знам, ще боли, но какво по човешко?

Имайте вяра дори и тогава!

на М.

Като стане студено обичам
да ти нося в леглото
чай от топли прегръдки 
и в него да си топиш
целувките ми
с вкус на любов,
пазени само за теб.

***

Опасани с огради пазим свободите си,
погазвайки чуждите, но законно.

Зад окопи тупти тихо сърцето ни,
ей така, по нашенски, по народно.

Не смеем да гледаме право в очите
да гледаш встрани у съседа е хубаво.

Не си българин, ако се биеш в гърдите,
а да си човек е още по-трудно.