За да се случиш човек, ти първо трябва да станеш част от реално
съществуващо гражданско общество. То, заедно с правовата държава, са
стълбовете на онова пространство, където е възможно да се осъществи
развитието и просперитета. Те пък от своя страна са задача на хората и
действията, които те предприемат за сбъдването им, е всъщност актът на
случване, на тази по-висша тяхна форма, човекът - "едно открай докрай
напрегнато усилие, продължителен труд".
Това означава, че тогава и само тогава, когато са изпълнени условията,
този индивид ще има достатъчната вяра, усещането за отговорността и
готовността за нужното свръхусилие, което да благоприятства
осъществяването на идеала.
България не е нито правова държава, нито хората живеещи на територията й
могат да се нарекат гражданско общество. Тези млади хора, различни от
останалите българи, имат нещо много специфично в себе си. Те искат
своето светло бъдеще, искат да се развиват, страната им да се развива и
имат силната вяра, че могат да променят абсурдната българската реалност -
политическа и обществена. Те са онази нужна част така необходима, за да
се завърти колелото на еволюцията, на добрата промяна.
Виждате ли сами вече трагедията. Има едни студенти, които органически
имат нужда от промяна на средата, "обществото" и държавата, в която
живеят. Имат вярата, тя е причината за това тяхно желание, но тя не им е
достатъчна. Те се задушават. Без тази промяна те ще загинат. Без тази
промяна всички те и още много други недотам осъзнати, ще се претопят в
масата от свои, "заспали" сънародници. Или ще оставят родина, семейство и
приятели и ще отидат на Запад.
Коя е онази сила, която ги тласка? Коя е тази вяра, на която са толкова
предани? Коя е тази толкова здрава опора, на която са се облегнали с
цялото си тяло сигурни, че няма да поддаде? Коя е тази, която гарантира
успеха на нелеката задача поели върху плещите си?
Вярата, че можеш да промениш статуквото, че това може да се случи чрез
действия и свръхусилия. Тя е вътрешният глас, който е достатъчно само
да чуеш и да го последваш. Тогава се появява онази сила, която подбужда
към действие и преодоляване.
Това е вярата на притиснатия в ъгъла звяр. Онзи звяр, който е на
изчезване и е готов с цената на всичко да не даде живота си току-така и
да изчезне в небитието. Той ще се бори с всички нужни средства, той няма
да отстъпва, той ще направи и невъзможното, за да избегне опасността и
да случи своето бъдеще, което заслужава.
Вярата на обречения, няма по-силна от нея. Ако това определение ви се
струва твърде фаталистично може да я наречем също - последната надежда
на невинния осъден на смърт. Искрената вяра, че чудото е възможно, че
бъдещето, държавата, хората могат да бъдат по-добри.
Защо сега? Защото още година-две и те ще бъдат хора със семейства, с
постоянна работа и ако не се преборят сега с проблемите на страната си,
няма да има кога. Те ще трябва да приемат абсурдите,
така както много други вече са го направили и да се пуснат по течението.
Къде се бяха скрили до този момент? Да откриеш вярата вътре в себе си е
трудно. Тези студенти са на различни възрасти. Те са малкото щастливци,
появили се в диапазона на няколко поколения млади хора, които имат
щастието да вярват и тази вяра да бъде силна, несломима.
Хора, чуйте и последвайте вътрешния си глас, той е вътре във вас. На
тези студенти са им нужни обществени отношения с човеци. Обществен дебат
с Граждани, за да станат идеите общи, а не само "техни" и да могат да
се превърнат в реалност. Тези взаимоотношения или общественият дебат е
условието за създаване на така желаното Общество. То пък е "ключовото
условие" за създаването на личности. Оттам нататък и според вложените
свръхусилия пътя е ясен. В крайна сметка каузата е обща, работата трябва
да я свършим заедно, чрез "говорене" - действия.
Опитайте се, поне! Дайте надежда на тези млади хора, че могат да станат
човеци. Те са започнали, подкрепете ги, помогнете на себе си и на тях,
без Вас нищо може да се случи...
Няма коментари:
Публикуване на коментар