Мислите ми са неми. Страшно е, когато спреш да чуваш гласовете в черепа ти. Това е знак, че се претопяваш в нормалността. Или е знак, че ти е нужна промяна. Или просто трябва да си легна, защото алкохолът вече ми е в повече и е рано сутрин. А може би сърцето ми е още не е заздравяло и само нескопосано съм сбрал и залепил парченцата му едно с друго. Истината е, че съм скучен. Не просто безинтересен, а не-вълнуващ-самия-себе-си. Поне да можех да проведа един читав диалог с вътрешното си аз. Сигурно ми трябват стимуланти. Искам да се надрусам с живот, за да поема дълбоко въздух, че чак да усетя топлинка по краищата на пръстите ми, а ръцете ми да настръхнат, като от превъзбуда. 

Навярно изплашен от невъзможността съм забутал азът на желаното мен толкова надълбоко, че ще ми трябва свръхпомощ да го примамя на повърхността на съзнанието ми. Нужно ми е повече от градуси и химии, трябва ми доброта. Искам да срещам човещина и състрадание. Искам, когато вървя по улицата да не ме присвива сърцето от болка. Искам, когато погледна в чуждата физиономия и погледът ми премине през плътта й, и струните на съзнанието ми докоснат душата му, да не се сгърча в жестоки конвулсии, а да се усмихна тъпо. Така, както се усмихваме на възлюбения си, или на коледните подаръци, или на снимките на малките сладки чужди бебенца. 

Да си идеалист е сладко. Опива те. Кара те да мечтаеш. Колко от Вас продължават да мечтаят още. Мечтите не са това, което бяха. В днешния свят ако го искаш достатъчно можеш да сбъднеш всяко желание. За това обичам България, тук мечтите са си такива, каквито трябва да бъдат. Недостижими! Това му е чарът на цялата работа. Да искаш и да се бориш със зъби и нокти за нещо и да знаеш, че то няма как да се случи. Иначе скука. Иначе светът щеше да свърши много по-рано под напора на сбъднатите съкровености на изродените ни сърца. Добре, че я има нашата мила държавица и нейната компания от страни на чудесата, в които чудесата ни не се случват, а има само техни криви, чужди проекции.

Лягам да спя. На кой въобще му трябва да чете подобни размисли. Откога различното е интересно? Дали то е различно? Като почнах да пия вчера все още не беше. Дали остана в чашата ми още една глътка? Дали възглавницата ми ще мирише на косата й? Дали в сънищата си тя ще ме целуне по челото така както целувах аз нея? Ако се усмихна насън значи е…