Разкази из/от чекмеджето

Това приятели е въвеждащата глава към един сборник с разкази, който реших да започна. При попътна муза, следващата, част ще напиша още утре. Сборникът се казва - "Разкази от чекмеджето". Надявам се това начало да Ви хареса и заинтригува.

Въведение

Магическото чекмедже. Хиляди странничета и чудновчета омешани между стените му. Всяко едно е специално. Всяко едно си всъщност ти. Абе, ако искаш да направиш равносметка на живота си, извади чекмеджето и го обърни върху леглото. Понякога трябва животът ти да се обърне с главата надолу, за да може да продължи после напред. Зарови пръсти в купчината от спомени и започни да ги връщаш обратно дърпайки ги един по един без никаква последователност.

Ето с тази химикалка не си взе изпита и отиде на първата си поправка. Това пък е хапче против махмурлук, което някак си никога не помагаше. А тази фиба е нейна. Тя въдворяваше ред в блестящите й коси, въпреки моите настоявания, че не е нужно и аз ще ги обичам всякак. Отдели я настрана, там, при другите й неща, към тях ще се върнеш накрая.

Ето го и онзи презерватив, подарен ти на 16-ия рожден ден, който уж трябваше да ти носи късмет. Нека те успокоя, ако той беше влязъл в употреба вероятно щеше да те запознае отблизо с някоя приятно придобита болест, която в най-добрия случай се лекува. Капачки от бирите, които си изпил с крака кръстосани върху бюрото ти слушайки Bittersweet symphony, с поглед забит към небето на отминаващия летен ден.

Прилежно сгънатото листче поставено в пощенския плик, който още миришеше на сгушените ти и тя в леглото. То пак е от нея. Знаеш къде да го сложиш.

Няколко счупени щипки от първите ти опити да простираш лично изпраните от теб дрехи, символ на новопридобитата ти самостоятелност. Етикети от разни парцали, които си купи с първите изкарани от теб недостатъчно пари.  Опаковка от вафла. Тя не е важна, просто показва, че си мързел. Има останали и малко още жълти стотинки от времето, когато си ги броеше, за да видиш ще ти стигнат ли за хляб или за бира. Човек никога не знае душата му с какво ще иска да се засити.

Касови бележки останали от няколкото първи срещи, след като тя си замина. Намачкани билети за театър. Шумолящи опаковки от бонбони, изсмукани внимателно, след края на въпросните първи срещи (те успокояват нервите, помагат ти да разбереш по-добре психиката на жените, а това ти позволява да направиш разбор как е преминала срещата и да осъзнаеш, че никога повече не искаш да виждаш тези жени). Копче от скъсаната ти риза. От онази вечер, в която се напихте много и тя нямаше търпение да зъбие нокти в гърдите ти. Ясно помня, че в мига, когато то фръкна настрани, ти се чудеше как е името й, за да й кажеш да не спира ако евентуално я биваше в леглото.


Всички тези неща грешно се възприемат от хората за боклуци. Просто животът им е боклук. Когато ги подреждат всяка седмица, подсъзнателно, те искат да вкарат в ред живота си. Искат да бъде перфектен. Не мечтаем ли за това всички. Само че той никога не е.  А чекмеджето ни хич не е виновно за това. И ние трябва всеки път да го питаме как може да е такава кочина. То само пази важните неща за нас неща без да се противи и да ни съди. Затова оставете си чекмеджетата такива каквито са. Само от време на време ги обръщайте с глава надолу, за да можете да продължите напред.

П.С.
Сега легни на леглото. Пусни вашата песен. Дай си малко време и отдай заслуженото на нейната купчинка. Защото всеки един спомен останал ти от нея е безценен.
Защото цяла вечност няма да стигне на сърцето ти.
Да се насити от спомените.
За онези най-прекрасни дни.
Когато е биело на пресекулки.
Всеки път щом очите ти я зърнеха.
На живо.
И в сънищата.