***

Тя му се възхищаваше. Не на самия него, а на начина по който виждаше света. Затова всеки път, когато се возеха в таксито или шофьорът ги караше нанякъде, тя се присламчваше по-близо, за да гледа през неговия прозорец. Искаше поне за малко да усети това негово така завладяващо възприятие за заобикалящото ги пространство.

После винаги беше малко разочарована. Не знам защо, може би очакваше да види еднорози и разни магьосници, които правеха живота да изглежда по-шарен и по-интересен. Но не, нямаше такива неща. Нямаше дори и спомен от тях, всичко беше такова, каквото си е. Тъпо и нормално. Но това го правеше да бъде още по-различен, още по-неудържимо желан от онази в нея, която всъщност я нямаше и която искаше да попие всяка капка дъжд падаща от небето.