Честито имаме си отново правителство. Разбира се, от ден първи, а дори и от по-рано започнаха скандалите, глупостите и невероятните истории, като при всяко ново такова. В настоящия текст, който ще публикувам на части (по личности) става дума за онези, които се обявиха в подкрепа на министъра на културата - Вежди Рашидов. Дали изборът за министър е правилен или не, е отделна тема. По-скоро ще се опитам да покажа, че на подкрепящите г-н Рашидов “интелектуалци” хич не им се отдава да говорят на политическа тематика, било тя свързана и с култура, а някои от тях за жалост се оказва, че са далеч дори от самата Култура.
Текстът се базира на цитирани в медиите мнения на съответните интелигенти:
Теодосий Спасов:
Вежди Рашидов е голям български артист, художник, който е със сигурност с много по-голяма чувствителност от хората от кабинета „Орешарски“, защото те не чуха и не видяха нашите протести.
Искате ли да Ви назначат в семейство някакъв роднина или външен човек да живее при Вас? Когато Вие сте избран за министър-председател, Вие определяте хората, с които ще работите. Или ако правите оркестър, кастинга го правите пак Вие, Вие свирите музика с тези, които сте избрали и харесали. Някой може ли да протестира и да Ви каже нещо, за да си смените Вашите музиканти понеже не им харесват? Изхождам от позицията на музиката. За мен музиката ни дава цял живот отговори на социални, политически и културни въпроси, това е състав, който е определен от премиера, имаше избори, избраха го от парламента. Мисля, че миналият случай на предишния парламент беше доста алтернативен.
Валентин Танев:
В сравнение с бившия министър на културата от правителството на Орешарски г-н Рашидов в първия кабинет "Борисов" си вършеше много по-добре работата. Дали той ще я върши все така добре, както преди това – никой не може да каже, това е въпрос на време. Но аз самият не съм склонен да предопределям неща, които още не сме видели. Защото всичко зависи от бюджети, бюджета на Министерството на културата, цялата бюджетна рамка на страната. Културата е нещо, което е в зависимост от бюджета на цялата страна. И ако г-н Рашидов успее да издейства близо до 1% от бюджета – това ще е добре. Но е въпрос на време, не е еднозначно „аз съм против някого“, просто трябва да е ясна политиката. Ситуацията в цялата държава е изключително тежка и има някои неща, които не зависят само от личности, а зависят от политиката на самия кабинет.
Теодосий Спасов подхожда много дипломатично по въпроса , както и Валентин Танев - Вежди Рашидов е по-добър от предишния министър и толкова. Но, г-н Спасов, да сравните Министерски съвет и правителството със семейство, това е абсурдно. Те нямат нищо общо помежду си, а още по-малко има общо между изборът на министри и кабинета с кастинг и оркестър. Да не говорим, че да сравниш правенето политика с правенето на музика е откровено смешно и много мечтателско. Моля Ви, Вие сте гордост за България и българския народ, попрочетете какво представлява органа на изпълнителната власт - Министерски съвет, какво е Правителство и на какъв принцип се избират определени лица за министри и каква е функцията им - те са орган със специална компетентност, а не свирят на тромбон. Въпреки че в оркестъра се прави кастинг, за да се изберат най-добрите музиканти и сравнението с избора на министри да изглежда подходящо, то е изключително несериозно поради спецификата на работа на съответните лица и делегираната власт от българския народ на народното събрание, правителството и политическите личности. Говоря условно! Защото да, ако искате да кажете, че има един Кукловод в правителството (Диригент) , който казва какво и как да се прави (свири) и че има Някой си, който прави “кастинг” за министри , да прав сте! Искрени поздравления за цялостната метафора, гениална е!
“Някой може ли да протестира и да Ви каже нещо, за да си смените Вашите музиканти понеже не им харесват?”, еми всъшност да, може , а и трябва , защото това е част от смисъла на демокрацията. Гражданското общество има коректорски функции и правомощия върху работата на институциите и хората представляващи ги. Това е неговият смисъл, а един от инструментите за осъществяването им е именно формата на Протеста. Да, Вие казвате, че изхождате от позицията на музиката, но изхождайте от тази позиция, когато говорите за музика, когато говорите за политика не е обосновано!
Тук ще споделя и мнението си за изказването на Валентин Танев. Наистина г-н Танев се изказва изключително политически коректно по назначението на г-н Рашидов и хората искащи да е министър на културата. Той не заема страна по въпроса, не изказва ясна позиция, а умело успява да задържи баланса в говоренето си.
(Следва продължение - Йордан Караджов, Иво Сиромах и Владимир Пенев, ще е брутално обещавам Ви!)
Няма коментари:
Публикуване на коментар