Деца, не посягайте към луната, лимоните са кисели! Всички някога, по един или друг начин сме искали да изядем луната. Да увиснем върху клона, на който се държи и да го разклатим и раздрусаме докато тя не падне. Ама не може и разбира се има си причина за не моженето - луната всъщност е неузрял портокал. И докато чакаме да узрее, за да я откъснем, навън просветлява и ние трябва да станем отново ония възрастни ненавистни човеци, на които не им се ядат плодове, а камо ли им се виси по клони. Виж, ако луната беше бонбон това вече е друга работа, ама е невъзможно, бонбоните не растат по дърветата. Ако беше иначе всички щяхме постоянно да тръскаме едни клони и да събираме от земята бонбони все едно орехи. Не забравяйте и кариесите, както казах има си причина нещата да са си така, както са.
Моята мечта е да увисна на звездния клон и да откъсна този ми ти лимон. После да се покатеря на световното дърво да седна най-отгоре му и да разрежа на две бледожълтото си съкровище, да взема едната му част и с детска наслада да заоблизвам сочната сърцевина с език. Защо, ще попитате вие. Защото живота трябва да е сладко-кисел.
Няма коментари:
Публикуване на коментар