Приказки за пораснали

Въведение

Имало едно време една далечна страна, на един стар контитент, наричали я Страната на чудесата. Тя била прекрасна държава с вечно красиви, достолепни гори, и великански планини. Реки и поточета прорязвали нейните плодородни земи и тук там някоя наскоро изхвърлена бутилка или зеленикава торбичка бавно се носели по течението им. 

Този чуден рай на земята бил пълен със замъци и важни особи, накипрени принцеси и войнствени рицари, но също така и с много мързеливи и недотолкова мързеливи човеци. Бедняците, простите хора и бързомножащата се раса на бай Банго Васил обаче представлявала истинското ядро, около което и заради което се случвали най-невероятните, невъзможни, космически, извънземни, приказни и немислими чудеса.

Чудесата случващи се ежечасно били просто пречудни – каретите на велможите спирали, неглобявани от никого, кажи-речи на средата на пътя, бездни в земята поглъщали колите, една минимална работна заплата се равнявала на едни дънки от замъците за пазар, богатствата принесени в дар от чуждоземни страни потъвали в мрака на неведението, всеки закон на физиката и разума бил обърнат наопаки. Това се дължало на древна черна магия, която народът отключил, колко съзнателно или несъзнателно никой незнаел,и която преобърнала с главата надолу цялото му мироздание.

За кучета и котки може, за прасета неможе”

След това кратко и абсолютно непълно въведение нека ви разкажа една анималистична история за много прасета и сравнително малко наброй кучета и котки. Всички кучета и котки били изключително наперени, те ходили важно важно, говорели на едро и правили, каквото им душа иска. Те били неприкосновени, макар повечето от тях да извършвали нетвърде законни дейности, чрез които се препитавали. Кучетата били верните на управляващите кралството особи от знатен произход, инструменти, чрез които те поддържали установения чудесен ред. Котките от друга страна били невъзможни хитреци и нагаждачи, които с помощта на чудесните правила уреждали собственото си положение и живот и така спомагали за равновесието в Кралството. Прасетата се явявали, като техни домашни любимци, хранели ги, с каквото намерят и се държали с тях, като с нищожества. Те обаче трябвало да работят, като волове - да си мълчат, като ги бият и да благодарят от все сърце и постоянно на своите стопани. Тук таме някои прасенца изваждали късмет и се превръщали в красиви принцове и принцеси на 18-тата си година, тъй като били родени с рожденен знак във формата на лъв, който бил точно до сърцето. Имало и диви прасенца, които нетърпели да бъдат домашни животни и прислуга, и живеели на воля сред чудесните земи, били мнозинство, но животът им бил труден. Те тръпнели под постоянната заплаха от кучетата и котките, но докато не им се месили в работата, те не ги закачали. Така кучета и котки, прасета и диви прасета, принцеси и принцове, знатни особи и крале с кралици, съществували в едно извратено равновесие, в което виновните били невинни, а невинните – виновни; богатите по-богати, а бедните още по-бедни; където доброто било наказвано със зло, а злото било най-висша ценност. 

Световната организация за защита на животните от своя страна се опитвала да помага на прасенцата, чрез множество средства и добре изпитани практики, за техния по-сносен живот, но кучетата и котките усвоявали тези средства за собствените си цели. Така животинките оставали без нужната помощ и надежда. Всичко било забранено за тях, имало закони, които трябвало да спазват и които били предназначени изцяло и единство за техните тях. Да не забравя да спомена щедростта на котките и кучетата, които плащали на своите роби – разбира се заплатата била от малка по-малка , но добрите прасенца и на това били благодарни. Вярно че можели да си купят само две-три благинки с тези пари, другите отивали за такси, данъци и сметки, но те не роптаели. От дъжд на вятър, у някое от тях незнайно как се раждало желанието да получава по-високо възнаграждение и кандидатствало за по-хубава работа от тази на слуга, но за късмет винаги на тези позиции били назначавани или някое зло куче, или пък някаква проскубана котка. Разни прасенца все пак се случвало да успеят и да додрапат до желаната работа, тогавало се случвало едно от онези чудеса и то се превръщало почти мигновено във важно коте или кученце. Розовите животинки търпели всичко - те били ограбвани, убивани, обиждани, използвани по най-долен начин, но нали законите били само за тях, а те невършили такива злини, и косматите им мъчители се измъквали безнаказно.

Много мъки и скръб преживели ппрасенцата, а също и принцовете и принцесите. Нагледали се били на чудесии и извращения, всяка година била от лоша по-лоша за тях. Техните сърца и души най-сетне закърнели от болка. Един по един се превръщали в същества без мисъл и съзнание чакащи прегърбени края на своя живот. Ако разбира се получели позволение за това.