Жестоки.
Жестоки са хората
и зли са , и грозни,
и в бяло облечени
тровят се -
с думи чудесни.
Премъдри, обречени.
Аз дишам едвам,
постоянно бълнувам,
мечтая, жадувам.
Болен живея..
Откакто родил съм се
свободата първо мирисал.
В срам преобразила се
убийство без умисал.
Дорде ще чакаме -
плахи, безименни.
Да искаме -
неможем,
а да имаме,
незнаем какво е.
Не ви ли писна вече,
не ви ли догади.
Мен ме чак втриса -
от тези житейски наслади..
Няма коментари:
Публикуване на коментар