Любима

Извивките на твоето сърце,

ковачи древни изковаха –

И в смисъла на мойто битие

превърна се макар и плахо.

И слънчев водопад се лей,

в гори и светове неземни, страстни.

Усмивките на твоето лице,

блестяха в него тихи, златни.

( на  С. )