Утрото мрачно и влажно
облъхваше всичко навред
и мъгла се стелеше бавно -
човекът бе силует.
Крака трополяха, шумяха уста
и вдигаха глъчка всред този,
библейски потоп от лица.
Мелодия дивна се понесе тогаз
и времето спря да послуша
- кантата на Бах.
Тъй стоеше прав до стената
велик музикант,
с виолина в ръката
и пускаше звуци
на топъл екстаз
- русоляво детенце се спря във захлас.
Загледа се то с големи сини очи,
усмихна се леко, засмя се дори.
Тълпата безспирна
като вихрушка вървеше
нечуваше нищо, замислена
беше
и тук таме някой вял человек
пускаше долар и цент
- със свито сърце.
Няма коментари:
Публикуване на коментар