Въртя се по посока на света,
без капка жалост към себе си.
Един завърт - отчупва се парче,
полита в бездънния мрак,
търси своята чужда половинка.
Втори завърт - накъде усмивко?
Трети, четвърти, пети...нищо
Завъртам се наобратно.
Удари камбана, стана утре.
В далечината трепнаха устни
и се извиха в полумесец, блед.
Нещо в мене се сви
на топка,
но за кратко
Завъртях се отново наопаки!
Няма коментари:
Публикуване на коментар