Чарът се изгуби. Онзи, през който виждаме лицето на любимата по залез и приятелите, седнали на пейката пред блока. Няма чар във въртенето на скрол-а и на пад-а, в снимките и постовете. Не е същото да играеш на градове онлайн и да се криеш в кварталните ниши, докато не чуеш - кой зад мен, кой пред мен… Липсва ми този чар в съществуването ни. Търся го постоянно и все по трудно го намирам. Някой път съм късметлия и виждам случайно падащо зелено листо, кацнало сред жълто-кафявото поле от братовчеди, слегнали се със земята. Такива едни неща, непринудено шармантни, като къща от началото на XXв. , която се е посвила между новите, студени кооперации. Романтиката на миналото - близко и далечно, с твърда крачка върви към множащия се списък с видовете на изчезване. Ще кажете вече има друга харизма, тази на новия век. Сигурно, но за мен не е същото. Не е истинско. Някак си не е мое...
Няма коментари:
Публикуване на коментар