Какво ми липсва от детството. Много неща. Хората сме алчни, за миналите,
хубави спомени. Любимите липси на детството изскачат изведнъж. Неусетно
се сещате за нещо и се мъчите да го запомните на всяка цена. Вкопчвате
се, като в съкровище, което току що сте открили, а вие сте пиратите.
Меча ви е пръчка, куцате с единия крак, а окото го криете с ръка. Г.Г.
ме подсети за една такава сладка липса.
Липсва ми момента, в който съм
си на село. Косовете кълват гроздето, пеят, а дядо ми се тюхка, но вече
май се е отказал да ги гони. Слънцето препича. Звукове, жужене, миризми -
всякакви. Най-вече на бабините мекици. Аз съм в старото корито и си
правя "кефчета". Радиоточката съобщава нивото на река Дунав на български,
френски и руски.... Имааа нема, имааа нема...
Няма коментари:
Публикуване на коментар