Животът ни - един такъв, като по принуда малко. И в него - хем има, хем няма.Такъв захлупен, но пък и открит. Общо взето странен, менте някакво. Черно-бял филм с цветни надписи. Радваш се на цветовете, ама същността си остава "х" , забулена в гамата на сивото. Проблемът е в липсите. Още по-големият проблем е, че проклетите липси зависят от нас.
Живот на липсите
По-малко са усмивките
също и целувките,
любовите и приятелствата,
и те за жалост са на минимум.
По са малко и добрите жестове,
към своите и чуждите.
По са малко и успехите
и по са скромни.
Щастията, истинските -
на брой са малко също.
По-малко честни сме,
един към други.
И доблестни, и смели
пак така, по мъничко.
По-малко време заедно прекарваме
и обичам те,
почти забравихме да казваме,
и т. н. всичко все по-малко е...
По-малкото обаче,
не е съвсем, като без нищо,
ама почти.
Може да е малко, но и то е нещо,
засега.
***
"Но когато нямаме Вяра,
тогава е страшно... "
Георги Калоянчев.
Няма коментари:
Публикуване на коментар