Сред купчините вехтории на тавана
се търкаляха спомените ми.
Доста прашасали и малко опърпани,
с ръждив, леко скърцащ цвят,
но като цяло запазени.
Пък и бяха единична бройка,
добра цена щях да им взема,
достатъчно да изкарам до на пролет.
Те без това, вече изкупуват наред
всяка паметност, която докопат,
дори на общаци и чиновници,
а камо ли моята, на мечтател.
Чудно ми е, на кого ли ще ги продадат?
Сякаш пък някой има време да се рее
из спомени за несбъднати жажди,
среднощни терзания и сърдечни битки.
Но, нямане е, разбирам ги хората
готови са дори това да пробват,
ако ще им даде глътка въздух.
Ех, а аз едно време как дишах само…
Няма коментари:
Публикуване на коментар