***

Мълчания заседнали на гърлото са,
само тихи шъпоти едва се чуваха -
и заглъхвахa в ехото на времето.
Така, невъзвратимо, като снежинки 
се разтапяхме в живота,
без да предизвикаме
дори опасност от лавина.
Докато един ден сърцето спря
да измагьосва човеци.