Слънчогръбчовците

Вървя из гъмжища от слънчогледи, отдавна преминали, но здраво вкоренили се в земята. Или по-добре да ги наричам слънчогръбчовци, както е името им. Те никога не поглеждат нагоре. Стоят все с наведени глави и все с гръб към света. Гледат се един друг с периферното си зрение, но никога право в очите поради страх от уроки, и си мънкат под носа. Никога не можеш да разбереш дали един слънчогръб говори на теб или просто се чуди на глас дали трябва да си обуе чорапи щом ще носи сандали. Затова в полето от слънчогръбчовци винаги има едно такова притъпено и неразбираемо жужене в мрънкащи тонове.

Но нека разкажа малко повече откъде идват тези не много симпатични създания. Вие сега да не си помислите, че те са обратното на слънчогледите и съответно са цветя. Нищо подобно. Слънчогръбът е митично създание възпято в много песни с балкански ритъм, но и в такива с европейски и доминикански аранжимент. Част от тези песни сега са изпратени в Космоса, за да предупреждават планетите, на които има живот, че на земята е пълно със слънчогръбчовци. Смисъл - никакъв! Те ще завладеят Земята, ще обърнат всичко с гръб към слънцето и тогава ще настане вечна сянка. Или поне така ни плашеха като малки, за да заспим по-бързо.

По принцип в едни по-тъмни времена биха нарекли слънчогръбчовците напаст. Ние обаче не искаме да ги обидим и сме се научили да живеем с тях. Те влизат в групата на маргинализираните знаци по пътищата, които никой не зачита, но на които помагаме да бъдат себе си и да се развиват. Така с годините и с цената на много стратегии и работни групи слънчогръбчовците бяха имплементирани в ежедневието ни. Все още се чака анализът доколко това е било успешно. Но май вече всички сме обърнали гръб и сме забравили дори кой е бил анализаторът.

Сега, ако ви се чете, ще ви разкажа една история за един слънчогръб - журналист. Тя не е сто процента истина, част от нея я видях с очите си, но другото са слухове, които едва чух заради неясното говорене на информатора ми и той слънчогръб, негов колега.

-следва продължение-