И секунда даже нямаше за размисъл,
пък камо ли минутка за мълчание -
в света на абсолютната безчувственост
на свикналите да живеят в отчаяние.
В света на тия дето ще пролеят някоя сълза
от низък страх, а не от състрадание
които после ще шептят без срам и без вина
какво от туй - на тях това съдба им е.
Зрители на смърт, това са те, грешници
не търсещи спасение, пленници
на участ зла - животни,
с извинение.
….
На сутринта небето причерня
после вятърът довя
на боговете залеза.
То единствено разбра,
че ден печален, Ден на траур е.
Няма коментари:
Публикуване на коментар