Не издържам. Не мога да живея в среда, в която някой (нещо) постоянно свършва. Съседите над нас. Парите в банковата ми сметка. Бензина в колата. Отпуската през лятото. Лятото. ПреЦедателството. Човещината у хората.
В свят, в който всичко свършва проблемът е, че няма кой да презареди със съдържание изпразнената от смисъл същност. И то качествено. Проблем, ясно личащ, когато изпия големия си джин с тоник, а барманът се прави, че не ме вижда. Затова съм принуден да поръчвам наведнъж по четири големи джина. От страх. За бъдещето.
Всъщност, барманът е единственият, който прави нещо смислено в този свят. При това, правейки го качествено. Да лазя... И да забравя, че нищо няма значение, освен ти. Смисълът на живота ми.
Няма коментари:
Публикуване на коментар