По наводнените улици
пускам писма в бутилки.
Все едни дълги,
с теб за получател.
Вероятно за това
не те достигат
и потъват.
Ако все пак получиш някое,
отговори ми, както искаш.
Може да нарисуваш
сърчице или усмивка,
или да очертаеш с химикал
ръката си до лакътя.
Както са правели преди
родителите ни.
Само ми дай знак,
че още си тук.
Аз ще чакам на пристана,
там до блока, защото казват,
че писмата в бутилки
рано или късно
пристигали
дори до тези,
които са офлайн.
Няма коментари:
Публикуване на коментар